300 думи: Нощта на Брекзит

Всичките ми 300 думи днес ще бъдат за нея. Тя е нощ буквално и преносно. Британия напуска Европейския съюз в 1 часа след полунощ, българско време. Решението ѝ дължим на тъмните сили на популизма. След нощта неизбежно идват утро и пробуждане. Борис Джонсън е  прав – “това не е край,  а начало”. Не всички в Обединеното кралство и извън него обаче са съгласни за какво начало иде реч. Не всички смятат, че това ще бъде “момент на национално обновление и обединение” и “начало на нова ера”. От утре тези обещания ще бъдат подложени на изпита на реалността. Джонсън има да обединява разединеното кралство. Сондажите говорят за разделена наполовина нация по линията “за” и “против” членството в ЕС. Шотландците днес повториха, че ще се борят за нов референдум за независимост. Идват трудни преговори с Европа и със САЩ за търговията и сигурността. В тях Лондон ще трябва да удовлетворява взаимноизключващи се изисквания, от които зависят жизнени британски интереси. Днес лидерите на европейските институции отправиха ясни предупреждения към Британия: “Без свободно движение на хора, не може да има свободно движение на капитал, стоки и услуги… Без равно игрално поле по отношение на околната среда, труда, данъците и държавните помощи не може да има достъп до единния пазар от най-високо качество. Без да бъдеш член, не  можеш да запазиш облагите на членството”. Това обяснява защо Брекзит (поне днес след обяд) не беше водещото заглавие в британските медии. Всекидневието – коронавирус и Тръмп – го изместиха. А Европа? От утре съюзът ѝ за първи път ще стане по-малък. Ще загуби втората си икономика, 10% от бюджета и 12% от населението си, една от двете си ядрени държави и една от двете си постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Защо? На този въпрос ЕС още няма общо споделен отговор, струва ми се, и това ще бележи пътя му от утре.