Защо уволняват наред?

Политиката в България е почти напълно деидеологизирана. Няма борба между голямата и малката държава, между свободата на индивида и обществената отговорност, между правата на личността и нормите на общността, между глобализма и национализма. Ако от време на време такива неща се забелязват, те са нескопосани етикети, с които една политическа банда публично обозначава себе си и противниковата банда. И етикетът има малко или нищо общо със съдържанието. За избирателя остава да избира не между интереси, принципи и ценности, а между враждуващите банди. Защо му е на едно служебно правителство да смени почти всички областни управители, шефа на агенциите по приходите и за митниците за първите два работни дни от двумесечния си мандат? Поради непреодолими идейни различия? Пораде внезапни разкрития на злоупотреби и некомпетентност? (Как ги установиха за два дни?) И нали функциите на служебния кабинет са технически? Нали след два месеца ще има избори, а след тях – или ново служебно, или редовно правителство? И то пак ще смени съответните длъжностни лица. За всички е ясно – идват избори и въпросните длъжности са ключови при провеждането им. Става дума за контрол върху обществения ред, техническото провеждане на вота, върху парите, които влизат в държавата, върху чувствителна финансова информация. И още – това, което продават на електората като “политика” е всъщност настаняване на собствените хора на местата на чуждите хора. Резултатът се вижда в избирателната активност. Кадровите метли развращават и отвращават. Те ерозират доверието в политиката и в субектите ѝ. А доверието (Фукуяма) е “горивото” на демокрацията. Затова в дългосрочен план главните губещи ще бъдат тези, които си служат с тези метли.