Войната променя света, а ние сме още на Македонския въпрос

Войната на Русия срещу Укрйна променя света, а ние, българите, сме още на Македонския въпрос. Дори позволяваме понякога той да измества темата за войната и колебливата позиция на правителството към нея. Имам чувството, че въпросът да вдигнем ли българското вето над присъединителните преговори на Скопие с ЕС се експонира повече, отколкото заслужава, защото е твърде удобен за определени партии и лидери у нас. На неговия фон те изпъкват като защитници на националния интерес. Следователно са заинтересовани той да остане централен. Успоредно с това се подхранва тезата, че върху България бил “упражняван натиск”. Всичко това са глупости. Положението с преговорите на Република Северна Македония е ясно – те ще започнат, когато всички държави членки се съгласят това да стане. Разширяването на ЕС е процес, който се движи от правила, а не от календар. Ясно е коя е държавата членка и коя е държавата кандидатка. Скопие кандидатства да се присъедини към София в ЕС. Не обратното. Оттук е пределно ясно кой трябва да променя поведението си. Зад приказките за “натиск” няма потвърждаващи ги факти. Колкото някой можеше да притиска Гърция през 27-годишния спор за името на РСМ, толкова днес някой може да притиска и България. По-скоро на някои в България им се иска да изглеждат големи герои, че устояват на някакъв натиск. А на други им харесва митът за него, защото храни разказа им за лошата Европа, в която големите и силните извиват ръцете на малките и слабите. Европейският съюз и предшестващите го общности са създадени, точно за да не позволяват такъв натиск. България трябва да запази спокойствие и да свали този въпрос от дневния си ред. Ние сме правите и сме в силната позиция. Тези, които трябва да се променят и са заинтересовани да го направят по-бързо, са в Скопие. Ние им желаем успех и ги искаме при нас. Колкото по-бързо се вразумят, толкова по-добре.