Българската социалистическа партия (БСП) за пореден път доказа, че е партия недостойна за името си.
Евродепутатите ѝ днес гласуваха в Страсбург против споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (СЕТА) и обявиха това в “позиция”, която е шедьовър на алтернативното фактотворчество.
Така те се наредиха до крайнолевите и крайнодесните популисти в Европа.
До тези, които искат обратно границите и национализацията, които си представят солидарността като безкраен безплатен обяд и очакват икономиката и заетостта да растат под административни забрани и тарифни и нетарифни бариери.
Лява ли е БСП? Лява е. Модерна ли е? Нищо подобно. Тя няма нищо общо с прогресивното ляво. Тя е пример за ретроградно, носталгично, примитивно, утопично левичарство.
Това е лявото на СИРИЗА, която, скандирайки “охи”, постави Гърция на колене пред кредиторите.
Това е лявото на валонските социалисти, чийто регионален премиер Пол Манет след неуспешния си опит да осуети подписването на СЕТА се обяви за “първия евроскептик социалист” и поиска България, Полша, Унгария и Румъния да напуснат ЕС.
Това е компанията на БСП в Европа.
Тогава европейска партия ли е тя? Географски – да. На думи – да. Също като СИРИЗА. Исторически и политически обаче тази левица остава в Коминтерна. Тя е едно от различните лица на анти-Европа.
Да си спомним – когато СИРИЗА спечели изборите в Гърция на 25 януари 2015 г. , първа я поздрави Марин Льо Пен, председателката на крайнодесния Национален фронт във Франция.
В този антураж сами се поставиха и българските социалисти, включително Сергей Станишев, лидерът на европейските социалисти, който едно време искаше да минава за прогресивен, но днес гледа да не разгневи Корнелия Нинова.
Днес той и колегите му, включително онзи №15, участваха в поредната демонстрация как крайнолявото и крайнодясното съвпадат в непоносимостта си към две същностни черти на Европа – отвореността и свободата.
Може ли тази БСП да донесе промяна в България? Може – към по-лошо.
