Противопоставят сегашните протести на февруарските. Тогава хората излезли на улицата заради жизнени интереси, а сега – заради моралните си разбирания. Тогава протестирали бедните и грозните, сега – богатите и красивите. И подобни сравнения.
Едно ми се струва безспорно – тогава улицата каза:”Писна ни да ни грабите”. Днес казва: “Писна ни да ни лъжете”.
Но защо едното да изключва другото? Как монополистът да те граби, ако не те лъже? И защо олигархът да те лъже, ако не – за да те ограби?
Тези, които не искат да ги грабят, едва ли биха се съгласили на драго сърце да ги лъжат. И онези, дето не дават да ги лъжат, едва ли биха си затворили очите, ако ги грабят.
Ако прибегнем до езика на математиката, става дума за две множества, които е твърде вероятно да имат голяма обща част. Тя се състои от българи, които еднакво мразят и да ги лъжат, и да ги грабят. Подозирам, че са много. Социолозите трябва да ги преброят.
В частите си, които не се покриват, множествата явно съдържат и други българи. Едните трябва са съгласни на всичко, стига да не им пипат парите. Другите също трябва да са готови на всичко, стига да не им предават доверието. Не изключвам да има и такива хора. И тях социолозите трябва да преброят.
Опитите на някои обаче да ги противопоставят като “антагонистични класи” показват, че са залепнали безнадеждно в идеологията, която употребява този термин.
Това е идеологията, която градираше човешките потребности като “базисни” и “надстроечни”, която внушаваше, че без вяра може, но без хляб не може.
С този довод днешното правителство иска да го “оставят да работи”. За да спаси хляба, докато дойде ред и на вярата. И нея ще я спасим, ама друг път.
То е като хванат в изневяра съпруг, който казва на благоверната си: “Да, аз те мамя, но ако се разведеш, губиш апартамента”.
Идеята да се противопоставя едното на другото развращава.
Затова ми се струва важно всеки ден да си казваме “Отче наш”. Заради “насъщния ни хляб дай ни днес” и заради “и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия”.
15/07/13