Защото е сред малцинството положително мислещи хора в своята класа у нас. Т.е. защото не е типичен български политик. Мони плува обратно на политическия мейнстрийм (главното течение) у нас. Той не изчегъртва, не измита, не ликвидира, не разрушава. Той винаги е яздил градивни положителни идеи, главната от които осъществи – България да влезе в НАТО. Ако беше типичен български политик, щеше първо да поиска да излезем отнякъде и да заличим нещо. Мони е известен с дълъг списък от положителни идеи – да уеднаквим зарядните устройства за мобилни телефони, да станем полярна и космическа държава, да влезем в ОИСР. Те може да са на пръв поглед отнесени, т.е. да са далече от злобата на деня. Но в това е главното им достойнство. Най-вече – че са далече от злобата. И не са идеи само за деня, а за много години напред. Затова след Мони има следа, а след мнозина други – най-много крилати фрази. Мейнстриймът обещава да построи живота нов, но само след като ликвидира живота преди себе си. Мейнстриймът първо си търси враг. Мони си търси приятели, или поне – съюзници. Мони признава, че е имало живот преди него и не държи непременно да го изчегърта. Ако трябва да се изкажа учено, например с думите на Ортега и Гасет (това е един човек за разлика от Кирил и Методий и Илф и Петров), Мони не живее с “маниите” на миналото, а с “общия проект за бъдещето”. А общият проект за бъдещето е сърцевината на нацията според цитирания испански философ. Българите са нещастни, защото сред тях хора като Мони са малцина и изглеждат чужденци. Българинът живее, за да възтържествува над врага си. И след като възтържествува, веднага му трябва нов враг. Иначе няма raison d’être. Нямам никакъв интерес от Мони. Просто се сетих за него, докато гледах новия парламент.
[…] б.а.) с месеци за интервю и накрая се наложѝ да напиша това, за да го изкуша. Поддаде се на изкушението. Съветвам […]