Докато Великобритания обещава да проучи какви бойни самолети да изпрати на Украйна;
докато председателката на Европейския парламент призовава лидерите на ЕС да дадат на Киев далекобойни оръжия и самолети;
докато тя ги предупреждава, че “отговорът ни трябва да бъде пропорционален на заплахата, а тя е екзистенциална”;
докато Зеленски и шефът на кабинета му съобщават, че за споменатите оръжия вече “има положителни решения”,
докато държавните и правителствените ръководители на ЕС посрещат украинския лидер като герой на днешната си среща,
българският президент Румен Радев пише в Туитър от Европейския съвет в Брюксел, където ни представлява:
“Година след началото на войната между Русия и Украйна фокусът трябва да е върху нейното преустановяване и върху усилията за мирно решение”.
Мирното решение може да бъде само едно: агресорът да бъде изгонен от Украйна, откъдето той няма да си отиде сам; виновниците за най-голямата война в Европа след 1945 г. да бъдат изправени пред международен съд; Украйна да получи репарации за загубите и страданията, които преживя.
Никой от 27-те европейски лидери (с изключение на Виктор Орбан) не говори като Радев. Прав е Иван Костов, че българският президент се държи като говорител на Кремъл.
Това не е проблем на Европа. Там никой не слуша Радев. Това е проблем на България, която с този президент стои на обратната страна на Европа.
Предизвикателството да имаме такъв държавен глава за нас българите наистина е екзистенциално и отговорът му трябва да бъде пропорционален. Но на кого ли му пука?