Защо Демократична България (ДБ) се оформя като умната и красива, но вечно бита на избори политическа сила?
Струва ми се, че тази коалиция е наследила синдрома на бившия СДС. Неговият смисъл и спойка беше да отрича комунизма. Когато той, естествено, си отиде, СДС загуби своята raison d’être (причина да съществува – фр.) и започна да се разпада.
В онези времена на ентусиазъм, като че ли малцина забелязваха, че СДС, макар да промени курса на страната, постепенно се превърна в политическа сила на единствената и преобладаващо отрицаваща кауза. А за да ти вярват и да те избират, хората трябва да прочетат в тебе положителна програма за бъдещето. За цялото си бъдеще – в разрушителната и в градивната му част.
ДБ също вече е политическа сила на едната отрицателна кауза: Долу Борисов, долу ГЕРБ! На местните избори тази кауза засенчи дори бившите комунисти. Дотам ги засенчи, че според някои социолози много привърженици на ДБ са гласували за “независимата” до червено кандидатка за кметица на София, само и само да не дадат глас за кандидатката на ГЕРБ.
Типичен пример за партия на едната кауза е “Партията на Брекзит” на Найджъл Фараж в Обединеното кралство. Предварително знаем, че тя свършва, когато кралството напусне Европейския съюз. Какво става с ДБ, когато победят Борисов, изкоренят корупцията, почистят Висшия съдебен съвет и сменят главния прокурор? За какво да ги избират хората след това? Не съм сигурен, че те самите са единодушни по това, ако изобщо го знаят.
Парадоксално е, но ДБ трябва да бъдат благодарни на Борисов, защото той е тяхната raison d’être. Ако Борисов вземе, че падне и в неговото отстъствие ДБ прекроят съдебната власт, какво ще правят после? Какво по-различно от ГЕРБ или от БСП, или от ДПС? Не е ясно. В тяхното говорене бъдеще отвъд съдебната реформа няма. С нея идва “краят на историята” (Вж. Франсис Фукуяма). Упоритата история обаче няма намерение да свършва. Тръмп, Путин, Ердоган, че дори и Борисов продължават да я произвеждат.
Особеното за СДС-ДБ синдрома е, че докато неуспешно гониш единствената си кауза, защото си малък и слаб, животът тече и дневният ред на обществото се сменя, а твоят дневен ред става все по-анахроничен и се разминава с дневния ред на тези, които очакваш да го прегърнат.
Дано дебейците не ги заболи много, но сега ГЕРБ изглежда като планета, а те като спътник, който обикаля около нея по неумолимите закони на гравитацията, издавайки сърдити звуци. Те негодуват срещу Борисов, но продължават безпомощно да кръжат около него. Нямат свой път в пространството. Масата му предопределя тяхната орбита. Те потъват в мрак, когато той застане между тях и най-близката звезда. Включително, когато тя е телевизионна.
Следователо, за да променят тази тъжна астрономия, трябва да понатрупат маса – преди всичко от собствени и различни идеи за бъдещето на България. То трябва да замести Борисов като причината да съществуват. Тогава идейната маса може да се превърне и в електорална.
Не искам да кажа, че ГЕРБ се отличава с ясна идеология или последователно политическо поведение. Има обаче ясен track record (поредица от резултати – англ.) и международно признание за тях, с което мнозинството от българите все още свързват плановете си за бъдещето (например работни места, бавно растящи, но все пак растящи доходи, по-модерна инфраструктура).
Да кръжиш около тях с припева колко са лоши, не е убедително. Трябва да покажеш, че можеш повече.
