Шулц. Партията на европейските социалисти (ПЕС) номинира днес председателя на Европейския парламент Мартин Шулц за свой кандидат да оглави Европейска комисия след европейските избори догодина. Очаква се конгрес на ПЕС на 1 март да утвърди кандидатурата му. Германецът Шулц е единственият претендент за поста в ПЕС. Той бе излъчен чрез вътрешни номинации от националните социалистически и социалдемократически партии. “През февруари 2010 г. само 488 членове на Европейския парламент гласуваха за Европейската комисия и нейния президент. През 2014 г. аз искам 390 милиона граждани да кажат думата си”, каза Шулц. Той добави, че сегашната комисия начело с дясноцентриста Жозе Барозу (Португалия) провежда политика на елита. Според Лисабонския договор 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС се споразумяват с единодушие кой да оглави Комисията, като вземат под внимание резултатите от европейските избори. Той предлага екипа си в преговори с националните лидери. След това номинираният председател подлежи на одобрение от Европейския парламент, заедно с колегиума на комисарите, които преди това трябва да издържат изслушвания пред евродепутатите. Липсата на пряк избор на върховния изпълнителен орган на ЕС, Комисията, дава основание критиците му да говорят за “демократичен дефицит”. С процеса на своята номинация социалистите искат да покажат, че тя е максимално близка до народната воля.
Климат. Eвропейската комисия призова днес света да приеме по-високи цели за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г. и след нея. Еврокомисарката по климата Кони Хедегор посочи, че те ще са основа за международна конференция по климата във Варшава от 11 до 22 ноември да подготви пътя към световно споразумение за климата в Париж през 2015 г. Комисията започна днес процеса на ратификация вЕС на втория период (2013-2020 г.) от Протокола от Киото за климата. Европа вече е в процес на изпълнение на целта си от 2009 г. за 20% намаляване на въглеродните емисии до края на това десетилетие в сравнение с 1990 г. Ратификацията от ЕС, отделните му държави-членки и Исландия обаче е необходима във връзка, за да стане целта задължителна норма на международното право. Това ще е аргумент за ЕС да иска от другите държави да приемат съизмерими задължения. Междувременно изтекли чернови Комисията показаха, че тя разработва три сценария за намаляване на емисиите в ЕС до 2030 г. – с 40% спрямо 1990 г. ,с 40% при 30% дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението и с 45% и 35% възобновяеми източници.
ГМО. Европейската комисия поиска от правителствата да позволят отглеждането на втори вид генно модифицирана царевица в ЕС. Ако те не приемат това с квалифицирано мнозинство на следващия съвет на министрите на околната среда, Комсията е длъжна го направи със свое решение. Pioneer клон на американската Du Pont, който иска разрешително за царевицата ТС 1507 от 2001 г., спечели дело в Съда на ЕС срещу Комисията, която обвиняваше в бездействие. Европейската агенция за безопасност на храните беше издала досега шест положителни становища за въпросната царевица. Еврокомисарят по защита на потребителите Тонио Борг каза, че ще предложи на министрите и проектозаконодателство, което да овласти държавите-членки да забраняват отглеждане на ГМО, които Комисията е разрешила, включително по съображения различни от сега допустимите, т.е. свързаните със здравето и околната среда.