Едно време правих интервю със специалиста по храненето проф. Светослав Ханджиев. Той ми каза да не гледам телевизия, докато се храня. Аз, разбира се, правя точно обратното. Снощи обаче телевизията ме убеди колко прав е бил професорът.
Точно след аперитива пуснаха рекламите. За разяждане. Започнаха с тоалетното клекало и микробите в него, които треперят от страх пред един препарат. Минаха през хапчето против диария (благодарение на което тъщата може да скача с парашут), показаха как един плюе кръв в умивалника и една паста за зъби му изчиства слюнката и завършиха с кремчето против гъбички по пръстите на краката.
Хапнах добре, но още чувствам известна празнота – нямаше нищо за дамските превръзки, тоалетната хартия, “простатата ви алармира” и честото уриниране. Липсваха ми и фоликулата на косъма и шампоанът против пърхот, който тихо се сипе като първия сняг. И потният пожарникар с вълшебния дезодорант го нямаше, и от запушения със сополи нос на телевизионния водещ – ни следа.Подозирам, че тях са ми ги запазили за закуска.
Докато хапвах, се сетих за едно понятие в рекламата – “основен потребителски мотив” – това, което кара зрителя да я гледа и после да купува хапчета, кремчета и спрейчета – за и против.
Ако трябва да направя портрет на българския потребител по предлаганите му реклами, бих казал, че той е човек с мръсна тоалетна, в която прекарва голяма част от деняи нощта си, защото често уринира, страда от дрисък или от запек, сърбят го краката, тече му носът, поти се непрестанно и има пърхот. Положението е тревожно. Наздраве!