През далечната 2005 година държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс описа Беларус като “последната истинска диктатура в сърцето на Европа”. Бившата съветска република беше в изолация. Днес Райс е в историята, а беларуският президент Александър Лукашенко управлява пети мандат със съветски резултати от изборите, методи, форма и стил. Но днес това май не е най-важното за САЩ или за Европа. Отношенията на Лукашенко с големия брат Владимир Путин се влошават, Минск търси други геополитически опции, популярността на съюза с Русия сред белорусите пада, надигат се протести и това е възможност за Вашингтон и Брюксел да откъснат най-близкият сателит на Русия от сферата на влиянието ѝ. От 26 години американски държавен секретар не беше стъпвал в Минск. И вижте какво стана изведнъж:
Glad to meet with President Lukashenka today in Minsk. The United States is optimistic about our strengthened relationship. We remain committed to a sovereign, independent, and prosperous future for the people of #Belarus. pic.twitter.com/SegLzMy2In
— Secretary Pompeo (@SecPompeo) February 2, 2020
“Драго ми е да се срещна с президента Лукашенко днес в Минск (2 февруари) в Минск. САЩ са оптимисти за укрепналите ни отношения. Ние оставаме ангажирани със суверенно, независимо и благоденстващо бъдеще за народа на Беларус”.
180-градусовият завой идва, след като руският президент Владимир Путин отказа повече да доставя Беларус енергия по субсидирани цени. За да ги запази, той иска “по-тясна икономическа интеграция” (разбирай на практика поглъщане) на Беларус от Русия. Лукашенко обаче иска да запази държавата за себе си и започна да внася петрол от Норвегия. Майк Помпео пък преди пет дни му обеща САЩ да задоволят 100% нуждите на страната му от нефт и газ. Днес Путин и Лукашенко започнаха нов кръг от трудни преговори в Сочи. Ще бъде голям смях, ако Вашингтон успее да откъсне Беларус от руската енергийна зависимост, но се провали с евроатлантическа България.