Положението е следното:
Президентът и мнозинството от депутатите воюват с главния прокурор. Искат да го свалят, но не могат – по законен начин. Главният прокурор им показва среден пръст (в преносен смисъл – уточнявам, за да не ме подведат под отговорност). Това, че мнозинството от депутатите му кроят шапка, не означава, че има парламентарно мнозинство. И че може да бъде сформирано правителство. Вече втори парламентарни избори не могат да го произведат. Задават се трети (за половин година), а социолозите викат, че и те се очертават ялови. Политолози и юристи прогнозират освен правителствена и конституционна криза. Защото трябва да избираме и президент, но парламентът не е насрочил дата за изборите, както още не е приел актуализация на бюджета, а идат трета ковид вълна, и зима, и мерки, и инфлация. И бежанци, викат, че идели. От Афганистан. Но парите от Европа не идат, защото българският план за възстановяване още не е изпратен в Брюксел. За одобряването му и дума не става. Строителството е спряло. Затова пък навред царѝ “изчегъртване”, т.е. чистка на кадрите на l’ancien régime. Очертава се тя да засегне и централната банка. Т.е. сбогом, евро – поне засега. Ама какво евро, бе? Първо Гешев, после еврото. Летището в Кабул днес изглежда по-подредено от българската политика. В Кабул поне знаят кога трябва да свърши евакуацията. Хайде, бе, задайте си въпроса: На кого е изгодно?
