Френският президент Еманюел Макрон пристигна днес в Пекин на тридневно посещение, чийто център ще бъде войната в Украйна. Макрон и американският му колега Джо Байдън са говорили по телефона как Китай да бъде ангажиран в спирането на войната в Украйна, която е тежест не само за воюващите страни, но и за целия свят, особено за Европа. Дали Си може и иска наистина да направи това е един въпрос. Друг е, ако може и иска, какво ще поиска в замяна и дали Западът от двата бряга на Атлантика е готов да му го даде. Това, което със сигурност знаем след неотдавнашното посещение на Си в Русия, е, че и Москва и Киев може да не приемат изцяло китайското предложение за политическо решаване на украинската криза, но и двете страни са готови да разговарят по него. Още е рано да се каже – дали пряко или с посредник. Засега от голямата картина не бива да ни убягват две неща: (1) Западът не иска да допусне формирането на военно-политически блок между Пекин и Москва, който определено би върнал света към годините на Студената война преди 1989 г. (2) Главен приорите на управляващите в Китай комунисти е съхраняването на режима им, т.е. на вътрешната стабилност. Главно условие за това е стабилният икономически растеж. Китайците отвикнаха да ядат само гарнитурата (ориза). Ако ККП допусне да ги върне към тези времена на фона на останалото им безправие, тя рискува да изгуби контрола над огромната страна. Никоя репресия не може да спре близо милиард и половина души. Русия може да даде на Китай евтини ресурси, но не и пазарите на САЩ и Европа, без които неговият растеж е под въпрос. Руската икономика е по-малка от италианската и ще се свива под натиска на санкциите. Си е пред избор – изостаналия и беден източен съмишленик или богатия и перспективен западен конкурент.
Great stuff, thanks