Защо протестите ще/няма да успеят

Всъщност, протестите вече донякъде успяха. Те показаха, че в обществото се е натрупала критична маса недоволство. Че ГЕРБ повече не може да управлява както досега. Принудиха Бойко Борисов да се защитава и да маневрира, дори да говори за оставка. Ерозираха значително електоралната подкрепа на управляващите. Това не е малко, но не е достатъчно. Защото: Протестите не са достатъчно масови. Дума не може да става за сравнение с 1997 г. например. Няколко блокирани кръстовища в столицата и в областни градове, разходки между Ларгото и Орлов мост, временни блокади на обществени сгради са далече от парализиране на страната. Протестите не са достатъчно масови, защото липсва съществена причина за това. Страната не е във финансова катастрофа както през 1997 г., а посреща корона-кризата със здрави публични финанси. Докато протестиращите задръстват движението, правителството раздава парѝ. Българите, които си броят стотинките за хляб (1,2 млн. души под линията на бедност и 2,4 млн. пенсионери), трудно биха се идентифицирали с тези, които хвърлят храна (яйца и домати), за да изразят гнева си. Расте броят на недоволните от неудобствата, които блокадите им създават. Протестът и съставящите го групи са one-issue – върховенство на закона чрез оставките на този и онзи. Върховенството на правото е ключово за демокрацията, но не е всичко. Има много живот и публични очаквания извън него. На тях протестиращите не отговарят. В това време властта им краде шоуто – предлага законопроекти с техни искания, например ВНС, нова конституция. Това, разбира се, е тактика, но работеща. Тя сменѝ темата – вече всички говорят за конституцията и почти никой – за пищова, чекмеджето и оня запис. Кризата през 1997 г. създаде реформаторско мнозинство с положителна програма – финансово оздравяване, реформи за присъединяване към НАТО и ЕС. Това мнозинство произведе правителство с ясна програма и стабилна парламентарна подкрепа и постигна целите си. Днес нямаме ново мнозинство. Имаме ново малцинство – ГЕРБ. Опонентите на тази партия са единни в едно – да я отстранят от властта. Оттам нататък не се вижда какво ги обединява и дали изобщо знаят какво следва. Напълно оправдани са страховете, че енергията на протеста може да бъде “открадната” (ако вече не е) от субекти с различен от неговия дневен ред – Румен Радев и БСП. Дори протестите да постигнат предсрочни избори, те биха произвели още по-раздробен от досегашния парламент, в който, поне според актуалните сондажи, е трудно да се забележи каквото и да е мнозинство, да не говорим за реформаторско, и по ирония на съдбата ГЕРБ ще бъде пак първата политическа сила, макар и със значително по-малка разлика пред останалите. Ако теглим чертата, излиза, че протестът досега частично успява в деструктивната си част. Конструктивна липсва. Без нея трудно ще има успех. Да не говорим за промяна.