Днес Европейският съюз и Турция правят втори опит да сключат споразумение за спиране на потока нелегални мигранти към ЕС.
Главните условия в черновата му отпреди десет дни са следните:
- Турция приема всички върнати й от Гърция мигранти. България иска това да се отнася и за нея и за цялата южна граница на ЕС – морска и сухоземна;
- срещу всеки сириец от върнатите Турция изпраща в ЕС по един сирийски кандидат за убежище от 2,7-те милиона бежанци на нейна територия. Според чернова видяна от Ройтерс тези кандидати не могат да са повече от 72 000;
- ЕС удвоява безвъзмездната помощ за бежанците в Турция на 6 млрд. евро до 2018 година;
- ЕС дава на турските граждани право на краткосрочни визови пътувания до неговите държави най-късно до юни т.г.;
- ЕС отваря пет нови глави в преговорите за членство с Турция, които започнаха през 2005 година. Главите са: Енергетика”, “Съдебна система и основни права”, “Правосъдие, свобода и сигурност”, “Образование и култура”, “Външна политика и политика за сигурност”. Те всички засягат нерешени въпроси между Турция и ЕС. Според първия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс отварянето на главите не предполага непременно успешното им затваряне и създава възможност за преговори и натиск върху Турция. Тя до момента успешно е затворила една от общо 35 преговорни глави и е отворила 14;
Рисковете за провал включват:
- Неспособност на 28-те държавни и правителствени ръководители да се споразумеят в четвъртък по условията на споразумението преди насрочената за петък сутринта закуска с турския премиер Ахмет Давутоглу. Унгария и другите от Вишеградската четворка заплашиха с вето на миналата среща на върха;
- несъотвествие на сделката с Женевската конвенция за бежанците от 1951 г.;
- Кипър е категоричен, че няма да подкрепи отваряне на нови преговорни глави, докато Турция не му даде достъп до летищата и пристанищата си както на всички други държави от ЕС, т.е. да въведе в сила протокол по този въпрос към споразумението на Турция за асоцииране с ЕС. Ябълка на раздора е и продължаващата от 1974 година турска окупация на северен Кипър и присъствието на 35-хиляден турски гарнизон там;
- неувереност, че Турция е в състояние до юни да изпълни всички 72 условия за безвизов режим с ЕС както и да покрие задължителните показатели за отваряне на новите глави в рамките на тази година.
Юнкер и Шулц – оптимисти за споразумение
“Има хубави предложения на масата, които са приложими и можем да постигнем споразумение”, каза председателят на Европейския парламент Мартин Шулц на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер часове преди срещата на върха.
“Трябва да дадем още пари (на Турция – б.м.) и това държавите-членки трябва да го разберат”, каза той.
Юнкер отхвърли бележка на репортер, че турските власти толерират каналджиите.
“Това изцяло е погрешно. Турските власти се бориха много срещу трафикантите на хора”, каза той.
По думите му януари и февруарите те са арестували над 700 трафиканти, а преди това – над 300.
“Защо ще тръгват с каналджиите, като знаят, че ще ги върнат, вие бихте ли платил?, каза Юнкер за мигрантите.
“Ние не ви наказваме”, обърна се задочно към тях Шулц. “Ние ще ви регисрираме, ще бъдете в бежански лагер, после ще ви преместим или ще ви презаселим. Това не е наказание, това е помощ”.
“Гърция е на края на силите си, те не могат повече”, каза Шулц. Оттам от началото на годината в ЕС са влезли около 140 000 мигранти, като поне 40 000 са блокирани на гръцка територия.
Той упрекна държавите-членки, че критикуват отстрани, но не помагат да се разпредели тежестта от бежанците, от което страдат на първо място те.
Германо-френско-гръцка среща преди Европейския съвет
Спекулацията в социалните мрежи е, че разговарят Германия и Франция да приемат мигранти блокирани в Гърция.
Туск: “Не можем да продадем нашата европейска душа”
Юнкер: “Ще видим аутопсията”
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че “предпазлив оптимист” за завършването на сделката с Турция. Обясни и защо тя е толкова трудна:
„Защо е толкова трудно да стигнем до споразумение с Турция? Няма по-трудна тема от бежанците в Европа, не само в турския контекст , но главно защото тя има не само финансово, политическо и хуманитарно измерение, но защото тя е и цивилизационен въпрос. Европа никога досега не се е изправяла пред това предизвикателсво, истинско предизвикателство е да имаш милиони бежанци от Изтока и Юга. Затова е разбираемо, че министър-председателите и президентите не са винаги сигурни и понякога са много предпазливи с техните декларации, тук хуманитарният въпрос играе също голяма роля. Знам, че в Полша хората говорят по-малко за хуманитарния аспект, за съжаление дебатите са съсредоточени главно върху миграционните вълни, които още не са стигнали до Полша, но тук в Европа хуманитарният въпрос е наистина важен. Това е конфликт с важните ценности и не ме учудва, че сега е трудно да се намери добро решение, добър синтез на тези ценности, които понякога са в противоречие, в този случай става дума за нуждата от сигерност и това да сме толерантни и отворени в същото време. Днес европейците мислят главно за сигурността си, за укрепването на външните граници и аз помагам, колкото мога, но не можем да продадем нашата европейска душа за това. И това между другото е причината преговорите с Турция да са толкова трудни“.
Предпазлив оптимист беше и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но по неговия си начин: “Ще видим после аутопсията”, каза той, помолен за прогноза.
„Няма алтернатива, трябва да стигнем до сделка, защото иначе положението в Гърция става турдно, ще се стигне до хуманитарна криза“, предупреди на влизане в Европейския съвет холандският премиер Марк Рюте, чиято страна в момента председателства ЕС.
“Предлаганият пакет е много сложен, труден за прилагане и на ръба на международното право”, каза президентката на Литва Далия Грибаускайте.
Важни изявления на влизане в Европейския съвет вижте тук.
Въпросът за миграцията лидерите ще обсъждат на вечеря
Преди всичко, ето какво ядат, докато решават кризата:
Предястие: Михалица (налим) и раци.
Основно ястие: Пилешко по мехеленски с аспержи и гъби пумпалки.
Десерт: Сладоледено парфе с портокали.
Черновата на заключителния документ е в две части – решения за Европейския съвет за миграцията – връщане към правилата на Шенген, укрепване на охраната на външните граници, подкрепа за Гърция, релокация и презаселване. Втората е по споразумението с Турция.
Почти по всички точки в нея има още противоречия , като изключим българското искане сделката да не включва само Гърция, но и България, каза дипломатически източник.
Мигрантите, които са сега на егейските острови, Гърция трябва да прехвърли в приемни центрове, които властите направиха в бивши казарми в континенталната част на страната – например в Пирея, край Серес и Йоанина. Споразумението с Турция ще се отнася за новопристигащите мигранти.
Откъде идва лимитът от 72 000 бежанци, които ЕС е готов да приеме? 18 000 презаселвания остават от договорената през юли м.г. между държавите-членки квота за приемане на общо 22 000 бежанци от лагери извън ЕС (Турция, Ливан, Йордания). Сега всички тези бройки отиват за Турция. Още 54 000 идват от резерв за релокация (преразпределяне вътре в ЕС), за който вътрешните министри се споразумяха през септември 2015 година. Това беше предложена бройка за релокация от Унгария, която тя тогава отказа. С други думи, неизползвана квота за релокация ще се прехвърли за презаселване. За това тази вечер можем да имаме политическо решение. За да се приложи то обаче ще трябват законодателни актове.
Шулц разгневи Шидло и Орбан
Президентката на Полша Беата Шидло е реагирала остро на традиционната реч на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц пред членовете на Европейския съвет в неговото начало. Същото е направил и министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. Това съобщи на пресконференция след диалога си с лидерите самият Шулц. “Госпожа Шидло реагира и реагира не с най-големия възможен ентусиазъм”, каза той. В речта си Шулц казва, че Европейският парламент е “особено загрижен” за промените, които управляващата евроскептична партия “Право и справедливост” направи в Конституционния съд на страната. Той призовава Европейската комисия да продължи започналия неотдавна мониторинг за върховенство на закона спрямо Полша.
ЕС подготвя чудеса за бежанците? Така ли посрещаше избягалите от източния блок преди 1989 година?
ЕС ще трябва за седмици да изгради огромен кадрови и логистичен капацитет на гръцките острови в Егейско море, за да приложи проектосделката за връщане на мигранти от Турция, която се подготвя в момента, каза източник от залата на Европейския съвет. Тя предвижда случаят на всеки новопристигнал нелегален мигрант да бъде решаван поотделно. Т.е. той да бъде интервюиран, идентифициран, регистриран, да му се вземат пръстови отпечатъци. На всеки ще бъде предлагана възможност да кандидатства за убежище и ако подаде молба за това, ще минава по установените процедури. Ако откаже, ще подлежи на връщане в Турция. Това се отнася за всички пристигащи, не само за сирийците. В процеса ще бъде включен Върховният комисариат на ООН за бежанците, който критикува първата чернова на сделката преди десет дни. Всеки мигрант ще има право на място да получи информация, правна помощ, да обжалва пред съдия решението на неговия / нейния случай. За целта на място трябва да бъдат изпратени десетки съдии, стотици специалисти от Европейската служба за помощ по убежището, стотици служители на европейската гранична агенция “Фронтекс”, стотици преводачи. На място трябва да бъдат осигурени подслон, храна, санитарни условия, медицинско обслужване, охрана. За всичко това ще плаща бюджетът на ЕС – със 700 милиона евро, които той ще задели за новия инструмент за хуманитарна помощ, и още стотици милиони от европейските фондове за солидарност и за вътрешна сигурност. Всичко това се прави, за да не може никой да атакува в съд миграционната сделка с Турция за несъотвествие с Женевската конвенция за бежанците от 1951 година. “Защото алтернативата на тази сделка е Идомени”, каза източникът. Идомени е гръцко село до границата с Македония, където в мизерни условия днес са блокирани над 10 000 мигранти. Турция не прилага изцяло Женевската конвенция за бежанците. Тя я прилага с териториално ограничение – т.е. само за бежанци от събития в Европа. С други думи за бежанци, каквито днес няма. Тя наистина на практика приема 2,7 милиона души спасяващи се от смърт от война и от терор в Сирия и в Ирак. Харчи, според твърденията на правителството й $10 млрд. годишно, за да ги подслонява и да ги храни. Но не им дава статут на бежанци, не им осигурява международна закрила, така че те да я търсят другаде. Турция, държава с втората по големина армия в НАТО и огромен и ефективен репресивен апарат, очевидно не прави това, което би могла, за да спре каналджийството. Представете си какво ще остане от него, ако само вложи срещу трафикантите и една стотна от усилията, които влага срещу собственото си кюрдско население? Цялото европейско усилие оттук е за хора, които са само де юре бежанци. В Турция на практика не ги заплашва нищо. Преди това обаче са нарушители на европейска държавна граница. Питам се, Европа правеше ли същото за избягалите от бившия съветски лагер до 1989 година? Ако някой си спомня, нека да ми пише тук.
Сценарият на срещата оттук нататък
В момента лидерите разглеждат текст на заключения по миграцията, включително на споразумението с Турция, в който няма съществени промени в сравнение с първата чернова, трърдят дипломати.
Запазен е текст, включен по настояване на Кипър, че отваряне на нови преговорни глави с Турция може да има, само след като тя изпълни определен набор от условия за всяка отделна глава. За това черновата се позовава на заключения на Европейски съвет от 15 октомври 2015 година.
Включено е изискване Турция да покрие задължителни показатели, преди ЕС да вдигне визите за гражданите й, което тя иска да стане не по-късно от юни.
Ако текстът бъде съгласуван тази вечер, той ще бъде мандат за Туск да разговаря с Давутоглу в петък сутрин.
След срещата на двамата, за която още няма определен час, Туск ще се срещне отделно с 28-те държавни и правителствени ръководители, за да им каже дали турците приемат текста, или имат бележки по него.
Краят на тази среща, за която също не е насрочен час, е отворен. Лидерите, както Давутоглу, могат да приемат условията на другата страна, могат да ги отхвърлят.
Могат да се наложат нови преговори, ако се окаже, че остават нерешени въпроси.
Ако все пак се стигне до съгласие, споразумението трябва да бъде окончателно сключено на обща среща между 28-те и Давутоглу. Процесът обаче може да блокира, да бъде отложен, или да се разпадне на всички етапи до нея.
Какво казаха Меркел и Оланд на заключителните си пресконференции?
Утре предстоят разговори между Комисията, Туск, холандското председателство на ЕС от една страна и Турция от друга.
След това ще се обсъжда съвмество комюнике между ЕС и Турция.
“Предложението, което Турция сложи на масата … е добър инструмент да спрем бизнеса на трафикантите”.
“Всеки бежанец трябва да се оцени, всеки случай трябва да се разгледа”.
Обсъдена е и законовата рамка за отпадане на визовия режим за турците.
“За визовата либерализация някои правни предусловия трябва да се въведат, някои стандарти на международното право трябва да бъдат инкорпорирани в турското законодателство”.
“Атмосферата беше общо взето конструктивна”.
“Утре преговорите ще са всичко друго освен лесни”.
“Трябваше да изясним предварително въпроси между европейските страни, преди да отисдем на преговори с Турция и това е направено”.
“Двадесет и осемте се споразумяха по едно предложение. Не мога да ви гарантирам, че ще има щастлив край”.
“Мисля, че сме на добър път, но още не сме стигнали”.
“Дори да имаме споазумение, дори това споразумение да се приложи, ако не се справим с източника на трудностите, … винаги ще има движения на население”.
Като “източници на трудности” той изрично посочи Сирия и Либия.
“С Турция не приключва въпросът с миграцията, трябва да третираме други региони”.
Меркел и Оланд предупредиха, че ако миграцията през Турция бъде пресечена, тя ще потърси други маршрути. Те назоваха предишния – от Либия за Италия.
Край на заседанието за тази нощ. Съветът продължава утре от 14.00 часа българско време. Туск и Юнкер не дадоха традиционната си пресконференция.