Дали Европейският съюз да затвори границите си за руснаците? Няма да ги затвори, само ще отмени облекчения визов режим, решиха 27-те и това е правилно.
Пълно затваряне искаха балтийците, Полша, скандинавските страни. Аргументите им звучаха и звучат убедително на първо четене: тези, които подкрепят войната на Путин и газовия му шантаж към Европа, идват свободно в нея – на почивка, на пазар. Това не може да продължава.
Ако обаче Европа приеме тези аргументи, тя ще си вкара автогол и ще направи услуга на руския лидер. Тя ще му даде аргумент да каже: Виждате ли, драги сънародници, подлият колективен Запад ви наказва не за друго, а затова че сте руснаци. Значи моята борба против домогванията на подлия Запад е справедлива.
Не напразно Путин има 80 на сто рейтинг на одобрение въпреки жертвите и икономическите изпитания, които войната му донесе на Русия. Това одобрение той дължи на неща, които режимът му запази от съветските времена – масираната пропаганда и репресията. Взети заедно, те произвеждат “цимента” на тоталитарните режими – формална масова подкрепа, зад която има масова апатия и страх. По-старото поколение българи, които помнят тоталитаризма, си ги спомнят. В Русия те още не са мръднали.
Да се върнем към предишната студена война и да си спомним кое донесе победата на колективния Запад в нея. Не бяха оръжията, макар надпреварата във въоръжаването да беше стигнала до критичен предел.
Победата на Запада донесе сравнението. Сравнението между life и жизнь. Life победи и събори както желязната завеса, така и Берлинската стена.
Затова ЕС и НАТО не бива да отнемат на руснаците възможностите да сравняват. Путин сам спусна нова желязна завеса и от двете ѝ страни картината става все по-близка до тази отпреди 1989 г. Сравнението все някога води до избор и естественият избор винаги е в полза на свободата и благоденствието, т.е. на life. Никоя пропаганда не може да го осуети, е урокът на историята.
Дали Украйна ще стане членка на НАТО е фалшив въпрос. Тя вече де факто е. Не само защото вече е по-натовски въоръжена от държави членки като България например. А защото въоръжените ѝ сили изпълняват де факто задача на алианса – да пазят Европа от агресор, който иска да върне историята назад.
Западът трябва да продължава да подкрепя Украйна с оръжия и да не позволи на Путин да победи. Но дългосрочната западна задача е в Русия – да бъде подкопана подкрепата за Путин. И това няма да стане с изолиране на руснаците (то по-скоро би ги сплотило около президента им), а точно с обратното.
Затвори ли си Западът границите за нас по време на комунизма? Не, въпреки че имаше визов режим. Изолира ли деморатичният свят Германия след Втората световна война? Доктрината “Труман” и планът “Маршал” направиха точно обратното, за да издигнат стена срещу настъплението на съветския комунизъм. И резултатът е близо 70 години мир и благоденствие в Европа.
В Китай и Корея САЩ не постигнаха това, което постигнаха в Европа и далечните му последствия виждаме в Тихия океан днес – ракетни и опити, ядрено въоръжаване, експанзионизъм.
Украйна цяла, или не съвсем, трябва да стане витрина на свободата и благоденствието (каквато беше някогашната Западна Германия спрямо Източна). Украйна трябва да стане витрина, която да налага сравнения, на които режимът на Путин няма да устои. Той го знае и затова иска да я унищожи, още когато тя подписа своето всеобхватно споразумение да асоцииране и свободна търговия с ЕС през 2013 г. Путин ще води тази война с цената на всичко, защото тя е война на неговото политическо (което в Русия означава и физическо) оцеляване. Но войната не е само борба на оръжия и армии. Тя е сблъсък на системи. И свободният свят трябва да използва в нея всички предимства на своята система, а не да ги забранява за населението на противника. Той трябва да го спечели на своя страна, за да не го оставя в лапите на неговия режим.