Или президентът и лидерът на ГЕРБ като обединители срещу себе си самите
На българската политическа сцена стърчат две големи политически фигури – президентът Румен Радев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Те често са определяни като разделящи нацията лидери, но понякога неволно стават обединители – на почти всички срещу себе си.
Борисов обедини всички останали срещу ГЕРБ с 10-годишното си управление, през което беше многократно обвиняван, че толерира корупция и завладяване на държавата от частни интереси. Радев яхна това масово и шарено недоволство през протестното лято на 2020 година и се носѝ върху него до началото на войната в Украйна.
Тя смени дневния ред, поставяйки на първо място въпроса на коя страна е България и какво следва от това. Разместването “счупи” връзката между проруския президент и различните прозападни партии на протеста и те, макар и бавно и мъчително, се отчуждиха от него и осъзнаха, че обективният им общ интерес е с доскорошния им главен противник.
Вероятно Радев постепенно ще разбере, че колкото повече се противи на новия консенсус, толкова повече ще го бетонира. Защото този консенсус има солидни и популярни основания – България да запази евроатлантическата си принадлежност, т.е. главното условие за сигурността и благоденствието си, както и устройстовото си на парламентарна демокрация.
Всеки опит на президента до посегне на тези основания оттук нататък ще го рисува в политическото говорене като узурпатор и руски агент. Ако не се смири, както Борисов направи след 2020 година, нищо чудно новото крехко мнозинство да укрепне, да се разшири още и да се опита да го отстрани от длъжност.