Драги зрители,
Докато един генерал ви чисти снега, а друг генерал ви реди служебно правителство, докато Бареков се рестартира, а международното положение не се е влошило хептен, имате време да погледнете към Европа и да се зарадвате.
При това да се зарадвате по нашенски – не защото на Европа й е добре, а защото й е по български. И в нейния парламент правят опити за подмяна на вота, за политическо номадство и за “златен пръст”, макар и не винаги успешни.
Днес протестното движение “5 звезди” на Бепе Грило, италианския Слави Трифонов, гласува онлайн 17-те му евродепутати да преминат от най-еврофобската в най-еврофилската политическа група. От Европа на свободата и пряката демокрация (ЕСПД) на идеолога на “Брекзит” Найджъл Фараж – в Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) на бившия белгийски премиер Ги Верхофстадт.
“Драги Найджъл”, написа Грило на довчерашния си приятел, “нашите пътища се разделят”. И после му обясни, че с победата на референдума за “Брекзит” през юни м.г. Фаражовата Партия за независимост на Обединеното кралство си е свършила работата, а на “5 звезди” това още предстояло.
Кои обаче са хората на Грило и къде отиват да довършват мисията си? Те са против еврото. АЛДЕ е за него. Те са против санкциите срещу Русия. АЛДЕ е силно за тях и за още санкции. Те са против намесата на Брюксел в работата на националните правителства, АЛДЕ е за много повече трансфер на национални правомощия към Брюксел – за европейско правителство, европейски дългови облигации, европейски паспорт, изобщо за федерална Европа.
С други думи хората на италианския комик, от които треперят партиите на статуквото в Ботуша, за един ден преминаха от единия край на политическия диаметър в другия. В самия край на този преход обаче 17-те италианци се провалиха и увиснаха в политическото нищо.
В групата на АЛДЕ се образува блокиращо малцинство от делегациите на Швеция, Финландия, Дания, Естония, Франция и Германия, което според портала “Политико” попречило на “планираната сделка”, споразумението за която изплува в интернет преди дни. Верхофстадт “не изглеждал щастлив” (подчертаванията са мои). Той обяви, че АЛДЕ няма да приеме хората на “5 звезди”, защото липсва необходимото мнозинство за това и евродепутатите му са разделени.
Верхофстадт е постоянният кандидат за власт. През 2009 г. и 2014 г. беше кандидат да оглави Еврокомисията, сега е кандидат за стола на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, германски социалдемократ, чийто мандат свършва по-късно този месец.
Със 17-те италианци групата на АЛДЕ би пораснала от 68 на 85 евродепутати и би станала трета по големина в 751-членната камара, т.е. балансьор в борбата за стола на Шулц. Този стол го оспорват също двама италианци – Антонио Таяни от Европейската народна партия (ЕНП), заместник на Шулц и бивш еврокомисар и Джани Питела, лидер на групата на Социалистите и демократите (СиД).
Според следизборното споразумение между ЕНП и СиД от 2014 г. за първата половина от петгодишния мандат на парламента председателството му се пада на СиД, а за втората – на ЕНП. Левицата обаче протестира, че ако това стане, трите най-високи поста в ЕС – председател на Комисията, на Парламента и на Съвета – ще се окажат в десницата. Тя настоява за баланс, за да се запази единството на проевропейските сили в парламента.
Верхофстадт се надяващше, че в този спор може да спечели поста като компромисна фигура, обединяваща проевропейските системни партии в парламента срещу набъбналите евроскептици и еврофоби.
Той “не е щастлив”, защото групата му отказва да приеме част от техните депутати, за да добие необходимото влияние. Утре можеше да се похвали, че е върнал част от заблудените в правата вяра.
“Либералите направиха добре да спрат преговорите си с евроскептичното движение “5 звезди”, коментира говорителят на зелените, Свен Гиголд, германски евродепутат. “Сделката на Ги Верхофстадт беше спряна от по-принципни либерални колеги. Неговата кандидатура като проевропейски приемник на Мартин Шулц загуби не просто 17 гласа, но повечето от политическото си доверие. Обратно, групата на либералите защити доверието в това, че е проевропейска”.
От Бай Ганьо до Николай Бареков, когато някой “кандидат за Хамама” не знае какъв да се пише, се пише либерал. През 2014 г. Бареков беше либерал цяла една сутрин, но следобед консерваторите му направиха по-добро предложение и той се писа коснсерва, каквато е номинално и до днес.
“5 звезди” също не знаеха в коя група да се пишат през 2014 г. Първо искаха да отидат при зелените, но те не ги приеха. Тогава отидоха при Фараж.
Част от либералите нямат нищо против някой да се пише техен човек. Те не отстъпват по всеядност на други политически групи. И срещу Делян Пеевски нямаха нищо против през 2014 г., та от хората на Грило ли да се гнусят? Консерваторите срамуват ли се от Бареков, от английския му, от миналото му? Политиката не е занаят за срамежливи хора. И Верхофстадт не се срамуваше да заяви на автора на тези редовев далечната 2014-а, че либерлатът Пеевски е “вътрешен въпрос” на ДПС, в който АЛДЕ не може да се меси.
Зададе ли се криза, на изборите най-много бой ядат либералите. А Европа е в поликриза, т.е. в много кризи. От либерална гледна точка това ще рече – много “бой”. Те са виновни за всичко – и за срутилия се “неолиберален консенсус”, и за имигрантите, и за бежанците, и за тероризма, и за ислямизма, и за политическата коректност. Каквото не работи в Европа и по света днес, все има нещо общо с либерализма. Публиката се кефи на:”Бий либерала”. С “бой” на либерали Доналд Тръмп стана президент на САЩ от обикновен милиардер.
Има либерали-идеалисти, които мъченически си носят “боя” в името на либералните ценности. Има обаче и реалисти, които не забравят и интересите, били те и за сметка на ценностите. За тях всеки нов парламентарен мандат, макар и неспечелен на избори, а в кулоари, е добре дошъл.
Та, не само в България стават такива чудеса, драги зрители. Наричам ви така, макар да сте читатели, защото положението ви (подобно на моето) е да гледате, без да да участвате и да променяте.
Исках само да предупредя, видите ли либерал (и не само), преди да го употребите, прочетете му листовката. Може да е такъв по стечение на обстоятелствата, или от немай къде.