Сергей Станишев откри кампанията си за европейските избори през май догодина. В петък, в качеството си на лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС), той се скара писмено на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, че се опитва да задуши в зародиш проект за социално измерение на пакта за стабилност.
В България е обществена тайна, че Станишев има амбиции да влезе в следващата Европейска комисия, която държавите членки трябва да номинират през втората половина на 2014 г. Друга мълва му приписва амбиции за пост в Европейския парламент. Засега в Брюксел резервите към него изглеждат по-малки, отколкото в София.
Комисията на десния Барозу реагира сдържано по назначението на Делян Пеевски и определи последвалите протести като вътрешен проблем на България. Опитът на европейската десница да интернационализира проблема, поставяйки го на пленарно обсъждане в Европейския парламент, мина вяло.
В самата ПЕС спонтанното възмущение от “грешката” Пеевски беше приглушено и остана в рамките на семейния скандал. Левите не посмяха заради България да извадят вътрешните си противоречия на показ по-малко от година преди изборите.
Двете знакови фигури на партията – председателят на Европейския парламент Мартин Шулц – германски социалдемократ, и председателят на парламентарната ѝ група, австриецът Ханес Свобода, дойдоха през юни в София да засвидетелстват публично подкрепата си за Станишев.
Наистина дни по-късно Свобода, който обяви, че догодина се пенсионира, написа отровно лично писмо на българския лидер, но го скри от медиите и отказа да го коментира публично.
“Не виждам защо Станишев да не може да е еврокомисар”, каза наскоро пред журналисти в Брюксел една от близките му сътруднички, унгарската евродепутатка Зита Гурмай, предводителка на жените в ПЕС.
Добрият ляв младеж
В партийната централа на ул. “Трон” 98 в Брюксел за изграждането на образа на Станишев от началото на миналата година работи малък пиар екип, част от който познавам. Самият лидер на БСП е казвал пред мене неофициално, че главната му задача, начело на ПЕС, е Шулц да стане следващият председател на Европейската комисия.
Що се отнася до самия Станишев, стратегията на пиарите му е да бъде портретиран като човек на социалните гаранции и на борбата за отстояване на демократичните ценности и принципи – и двете сериозно пострадали в годините на кризата.
Това, което рядко се вижда от София, е, че европейският контекст е различен от българския. Пеевски, “задкулисието” и пр. говорят нещо на 7 милиона европейски граждани в югоизточния ъгъл на съюза. Останалите 493 милиона имат друг дневен ред, спрямо който мерят кандидатите.
На първо място в него е безработицата – 26 милиона души на улицата. В южната периферия – особено в Гърция и в Испания – проблемът е на ръба на социалния взрив. Над 50 на сто от младите в двете страни са без работа и без перспектива.
Втората голяма точка в европейския дневен ред е демократичната легитимност. Прословутата “Тройка” (как звучи само, като болшевишките тричленки) ЕС – ЕЦБ – МВФ строява законно избраните парламенти и правителства на суверенни държави. Голяма част от европейците, особено в страните с програми за външно подпомагане, приемат антикризисната политика на ЕС като външен диктат, който изпарява стандарта, на които са се радвали от десетилетия.
Крайнодясното навред е в исторически подем. Дори британските консерватори ядат бой на частичните избори и се притесняват от него.
На този фон стратезите на малко известния извън България Станишев го изграждат като защитник на социалната и справедлива Европа от хубавите времена. Той трябва да стане симпатичен като “Веспа”-та от филмите на италианските неореалисти. И постъпват правилно. За да те обичат избирателите, трябва да отвърнеш на фантазиите им, а не на реалностите. Ако правиш второто, има риск да ги разочароваш. Така е и в любовта.
Първата стъпка на ПЕС пиара беше т.нар. “младежка гаранция”, която Станишев записа в актива си още миналия февруари, когато държавите членки се споразумяха за следващия седемгодишен бюджет на ЕС. В него са предвидени 6 млрд. евро, които да помогнат на всеки европеец до 25 г. да започне работа или да продължи да учи най-много четири месеца, след като е завършил образование или се е озовал на пазара на труда.
Социалният стълб
Следва по-мащабен ход – строгите ограничения за публичен дълг и дефицит, евронаблюдението над националните бюджети и конкурентоспособност и санкциите да бъдат балансирани със социално измерение, т.е. Европа не само да налага болезнени реформи на по-слабите икономически, но да им помага да ги понесат по-леко, така че социално-икономическите контрасти вътре в съюза да не се изострят.
Вижданията си за това Европейската комисия трябва да изложи идната сряда. Проектът за съобщение все още е тайна. Но комисарят по заетостта и социалната политика Ласло Андор (унгарски социалист) изложи идеи за него в статия, публикувана от Центъра за европейски политики, базиран в Брюксел мозъчен център, на 13 септември. (Прочети я тук http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/andor/documents/developing_social_dimensio-en.pdf)
В нея той обосновава тезата, че еврозоната и ЕС трябва да развият свой социален стълб, който да включва редовно наблюдение върху социалните последствия от реформите в държавите членки и механизъм за подпомагане на тези, които ги понасят най-тежко.
Андор посочва, че за това ще е необходим отделен бюджет. Последният е елемент от предложения за задълбочаване на икономическия и валутния съюз, които направиха през миналата година Комисията и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой.
Главната теза на Андор е, че икономическата и социална деградация на отделни членки на ЕС имат трансграничен ефект и дърпат всички страни в него надолу. “По-високата безработица, намаляващите доходи на домакинствата или увеличаващата се бедност в която и да е държава членка означават по-малко търсене за стоките на другите държави членки”, посочва Андор. Той добавя, че дългосрочната безработица деквалифицира работната сила и намалява конкурентоспособността на икономиките, а отварянето на ножицата между тях намалява международното доверие в общата валута.
“Липсата на въможности и неадекватните системи за социална защита в засегнатите държави членки причиняват емиграция често на най-квалифицираната работна сила… високата безработица и тежките социални проблеми могат още да доведат до… социални вълнения, които да причинят “зараза” във финансовите пазари, защото върху суверенния дълг на възприеманите като нестабилни страни се искат по-високи рискови премии.”
“Ние отчаяно се нуждаем най-малко от всеобхватно общоевропейско табло за резултатите в социалната сфера и заетостта,” писа в петък, 27 септември, Станишев до Барозу. (Виж текста на писмото тук: http://www.pes.eu/sites/www.pes.org/files/letter_barroso_social_dimension_emu.pdf)
Той се усъмни, че председателят на Комисията се опитва да махне от предстоящото ѝ съобщение точно този елемент. Говорителят на Барозу, Оливие Байи, отказа да коментира основателни ли са съмненията на Станишев и призова медиите да почакат до сряда.
Тандемът с Шулц
Най-намръщено в Европа към евентуалния социален стълб гледат страните, нетни донорки, начело с Германия. Той би бил още една причина правителствата им да искат от избирателите си финансова солидарност с други страни. В ПЕС под сурдинка признават, че в този отбор са и правителства начело със социалисти – например на Дания.
Наблюдателите са единодушни, че дори и да направи коалиция със социалдемократите, германската канцлерка Ангела Меркел няма да промени досегашния си подход към кризата. Между двете основни политически сили в страната има консенсус, че финансовата солидарност трябва да се заслужи със стабилност.
След като спечели историческия трети мандат, дясната Меркел е тази, която трябва да номинира Шулц и да се договори с останалите 27 национални лидери той да оглави Комисията. Вероятно по тази причина Шулц напоследък е много внимателен в изказванията си спрямо десницата. Ролята на “лошото ченге” се пада на малкия му български приятел Сергей, когото той един ден да прибере в евентуалния си екип.
ПЕС усложнява играта с решението си да посочи свой единен кандидат за председател на следващата Комисия, излъчен на вътрешни избори по-късно тази есен. Работата на Станишев е това да бъде Шулц. А самият избор също дооформя образа на ПЕС и лидера й – като по-прозрачна и по-демократична от другите европейски политически семейства.
Шансовете
Що се отнася до комисарските шансове на българския лидер, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Първо, България трябва да има правителство, което да го номинира. Европейската комисия да има председател, който да го приеме. И най-сетне кандидатът да мине прослушване в Европейския парламент.
Колкото и чудно да изглежда на протестиращите у нас, днес последното изглежда най-лесно. Станишев не е Румяна Желева. Той може да се представи добре.
Засега опозицията му, особено уличната, не успява да преведе тезите си на език, който Европа разбира и слуша. Те изглеждат като обикновена партийна антипатия, каквато има навсякъде. Десетки хиляди протестирали против Станишев. Добре. Във Франция стотици хиляди протестират периодично срещу президента социалист Франсоа Оланд. Но това не го делегитимира. Протестите са част от демокрацията.
Малцина у нас обаче питат какво е социалистическото и социалното във въведения при Станишев плосък данък. Обвиняват го във връзки с мафията. Но покажете един осъден мафиот в България и доказателства, че е бил свързан с лидера на БСП.
Същата прозрачност ли показа Станишев в назначенията у нас, каквато демонстрира с избора на кандидат на ПЕС за председател на Европейската комисия?
Твърдят, че Сергей бил човек на Москва. Дори по името му си личи. Да, но английският му е в пъти по-добър от този на хората на Вашингтон у нас. И не се изчерпва с “congratulations”. Да не говорим за руския му, който е рядкост сред западноевропейските лидери. Станишев знае къде е Аденският залив, както и други полезни неща. Бил е министър-председател. Водил е европейска партия. Защо да не бъде комисар?
Според мен са напразни надеждите, че европейската левица ще предаде своя сегашен лидер. Европейската десница не предава унгарския премиер Виктор Орбан въпреки понякога арогантните му антиевропеизъм, популизъм и авторитарност.
Европа не отхвърля лидери просто защото опозицията им не ги обича. Такива са всички лидери. Тя може да ги отхвърли, ако някой докаже, че са нарушили принципите, под които са се подписали всички проевропейски партии. Това все още не е случаят със Станишев. Това е само емоционално желание на неговите доморасли опоненти – може би основателно, но незряло.