В едно отношение България вече е безспорно европейска страна – лятната ваканция е свещена.
Каквото ще да става, управляващите отиват на море и оставят малка група дежурни по държава. Трябва да признаем и на правителството, и на опозицията, и на протестиращите, че и това лято не направиха непростимото в Европейския съюз – да развалят лятната ваканция на Комисията и на нейните служби.
Тя навреме заяви, че протестите и спуканите глави у нас са вътрешни работи, които Европа “наблюдава с безпокойство”. Това наблюдение обаче може да се води и от Лазурния бряг, и от Канарските острови.
Европейската сюжетна линия на българския въпрос се отлага до есента. Когато у нас узреят и натежат гроздовете на гнева. Когато комисари и европейски депутати се върнат загорели и напращели от нови идеи. Не за България, а за тяхната кампания за европейските избори догодина, която вече започна. И в която проблемните страни, между които нашата успя да се нареди, ще са issue, т.е. точка на сблъсък, предмет на дебат.
България, Унгария, Румъния и вероятно Словакия ще са в рубриката les enfants terribles (ужасните деца) на Европа. Те ще са примери за т.нар. “Копенхагенски парадокс”. Той се изразява в това че ЕС строго наблюдава дали кандидатките за членство отговарят на политическите критерии (т.нар. “копенхагенски критерии”), но присъединят ли се веднъж, наблюдението върху тях отпада или отслабва до такава степен, че те се връщат към стари навици – корупция, злоупотреба с власт, незачитане на върховенството на закона.
Получава се нещо подобно заобикалянето на “маастрихтските критерии” (таваните на бюджетния дефицит и на публичния дълг), които доведоха до дълговата криза в еврозоната.
Тя роди серия законодателни решения на европейско ниво, които санкционират безотговорното финансово поведение. Държавите вече взаимно наблюдават бюджетите и икономическите си програми и тези от тях, които се отклоняват от общоприетите фискални параметри и допускат макроикономически неравновесия трябва да плащат глоби или да губят европейско финансиране.
Четири държави – Германия, Дания, Холандия и Финландия искат ЕС да въведе подобен механизъм, с който да наблюдава дали всичките му членки се придържат към основните принципи и ценности на европейската демокрация прогласени в член 2 от Лисабонския договор и да наказва отклоненията от тях.
Европейската комисия ще предложи такъв механизъм, съобщи председателят ѝ Жозе Барозу на 2 юли т.г., докато Европейският парламент обсъждаше в пленарно заседание положението в Унгария и България. На следващия ден депутатите подкрепиха намеренията му в резолюцията си за Унгария.
Страната ни се очертава да бъде сред група държави, които за Европа в политическо отношение са това, което Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър бяха във финансово – фалит.
Сигнали за това са изявленията на Комисията и на Барозу за номинацията на Пеевски , писмото на френския и немския посланик в София, интервютата на колегите им от Белгия и Холандия, въпросът до Европейската комисия на немската евродепутатка Моника Холмайер. В края на годината предстоят доклади на Комисията за правосъдието и вътрешните работи в България и Румъния.
Интересно е, че никой в у нас не разваля с лятната си ваканция с тези неща. Радваме се на едно суверенно лято. Съвсем по европейски. Така започнаха нещата и с Гърция преди пет години. Всички видяхме обаче докъде стигнаха.