ЕС може да не доживее финала ѝ
Когато България влезе в ЕС, той изпълняваше Лисабонската стратегия и се готвеше да се бори с промените в климата. България правеше съдебна реформа.
После дойде финансовата криза и ЕС забрави за Лисабонската стратегия. Започна да оправя финансовите си правила. И продължи да се бори с промените в климата. България пак правеше съдебна реформа.
След финансовата криза дойде икономическата. ЕС се съсредоточи върху нея и върху промените в климата.
България остана фиксирана върху съдебната реформа.
След икономическата криза дойде кризата на еврото. Европа се бори три години да я потуши. И не изостави климата.
България продължи невъзмутимо да прави съдебната си реформа.
Тъкмо затихна кризата на еврото, избухна украинската. Майдан, Крим, Донбас, санкции, контрасанкции изместиха всичко друго от дневния ред на Европа.В дневния ред на България продължаваше да бъда съдебната реформа.
Дойдоха Минските споразумения и Европа поотмести Украйна от масата си. Тогава обаче дойде криза на еврото 2.0 заради Гърция. Тя трая цялата първа половина на 2015 година. И през нея България продължи с всичка сила да прави съдебна реформа.
Тъкмо угасна гръцката криза и ни връхлетя миграционната. Тя е първата, при която толкова много хора прогнозират, че ЕС може да не оцелее такъв, какъвто го знаем. Само на българина не му пука. Той си прави съдебната реформа.
За нея Европейската комисия досега е написала общо 16 доклада – 9 политически и 7 технически.
За последните девет години ЕС се борѝ с шест кризи. България продължава да прави една реформа – майката на всички реформи.
Ако продължава със същото темпо, не е сигурно, че като я завърши, ще има ЕС, който да я забележи и да напише за доклад за края ѝ. А след това – да прекрати наблюдението върху българската реформа.