Защо Дайнов е вреден за т.нар. градска десница

Хора като проф. Евгени Дайнов са вредни за т.нар. градска десница, чийто глас се опитват да бъдат. Вредни са, защото плашат потенциалните избиратели извън малкото ѝ образовано и сравнително по-заможно градско ядро. Днес имаме нагледен пример как професорът разгонва възможните нови привърженици на самопровъзгласилото се дясно. Той нарича лева “хартийка за туземци” в свой статус във Фейсбук. Вероятно може и да го докаже, макар да признава, че финансите не са точно силата му. Аз съм от хората, които искат България да се присъедини към еврото възможно най-скоро и вярват, че всички ще имаме само полза от това. Но никога не биха нарекъл лева “хартийка за туземци”. Независимо дали това е вярно, не бива да забравяме нещо елементарно: не можеш да наричаш хората, които плащат всеки ден с левове, “туземци” и после да очакваш да те подкрепят, че и дори да гласуват за тебе. И още – колкото и да е полезно за България присъединяването към еврото – то е голяма промяна за огромното мнозинство от българите, особено извън София и големите градове. Промяната създава тревожност, а тревожността настройва разтревожения подозрително, ако не и враждебно. Така той става лесна цел за антиевропейската пропаганда на “Възраждане” например. Така радикалните проевропейци, които искат много Европа тук и сега, всъщност работят за евроскептиците и еврофобите, за Брезкзит, за Орбан, за Салвини, за Льо Пен. Нацията “не е случайна измислица на историята”, казваше “господин Европа” (Жан-Клод Юнкер), един от отците на общата валута и първи председател на Еврогрупата (за цели осем години). Нацията, включително и националната валута, е удобната и топла утроба, в която всички сме родени и с която всички сме свикнали. Раздялата с нея е естествено да се изживява като шок. Затова тази раздяла трябва да се подготвя внимателно и с грижа към нейния обект. Европа и партиите, които претендират да ни водят към нея, трябва да намерят по-привлекателни, по-убедителни и най-вече – по-малко плашещи и отблъскващи лица у нас от проф. Евгений Дайнов.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *