Цветанов е прав. Диалогът е единственият смислен изход кризата. Обаче диалог за какво и между кого и кого?
В България проблемите вече не са на ниво отделни политики – икономическа, енергийна, социална и пр. От реабилитация се нуждае самото понятие политика. То у нас е компрометирано като параван на корупцията.
Да се върне доверието в политиката означава да се върне доверието в партиите, институциите и лицата, които ги представляват.
Решение на кризата трябва днес или утре, но чисто нови партии и институции в същия срок не можем да имаме. Остава смяната на лицата. Тя е първата стъпка да се вдигне общественото доверие над санитарния миниум и диалогът да стане възможен и обществено приемлив.
Хората няма да приемат диалог между личности, които със самото си появяване предизвикват конфронтация. Обществото в мнозинството си би го отхвърлило като поредна мръсна сделка. Партиите трябва да покажат, че зачитат чувствителността на избирателите, за чиито гласове утре ще се борят.
Въпрос на самосъхранение за партиите е да разберат, че от показването на нови лица зависи дали ще спрат главоломното си дискредитиране, което обхваща парламента и на демократичните институции изобщо.
Хубаво е да се променят “лицата” в партиите, но преди това избирателят трябва да промени “лицето си” и, преди всичко, да разбере, че “лицето му” е неговата “цена” на политическата борса.
Засега “електоратът”, в мнозинството си, показва лице за 30 лева – такава е и моралната цена на политиците му – а всяка личност, дори юридическата, струва колкото морала си…
Затова надеждата ми е в студентите. И в онези, които не само ги подкрепят, но и ги обичат.