Руско решение в "Арабската пролет", от която България бавно се учи

Руското предложение за международен контрол над сирийските химически оръжия и унищожаването им отлага и има всички шансове да предотврати международна въоръжена на намеса срещу режима на Башар Асад. То обаче нито решава конфликта в страната, нито го спира да произвежда бежанци, за чието посрещане България е неподготвена.

Всички приветстват идеята представена от руския външен министър Сергей Лавров – САЩ, Европа, Китай, Арабската лига, Иран. Франция предложи резолюция на Съвета за сигурност на ООН за прилагането й.

Важно обстоятелство е, че американският колега на Лавров Джон Кери му “вдигна топката” с репликата си в Лондон ден по-рано, че единственият начин Асад да избегне крилатите ракети и бомбите, е да предаде химическия си арсенал.

Разбира се, сега ще започнат преговори по текста на френската проекторезолюция. Русия  смята, че първоначалният ѝ вариант е ултиматум, който да отвори в крайна сметка вратата за въздушни удари. Тя не приема и вината да се хвърля само върху сирийския режим, нито Международният криминален съд да търси виновните за престъпления в сирийския конфликт.

Всички обаче са готови да работят по предложеното решение, защото в основната си е соломоновско.

То съответства на настояванията на привържениците на интервенцията, че употребата на химически оръжия не може да остане безнаказана.

Съответства и на съмненията на противниците ѝ за това кой точно е използвал боен отровен газ и на страховете им, че евентуални въздушни удари срещу режима в Дамаск могат да подпалят регионален конфликт с отворен край.

Москва отърва американския президент Барак Обама и френския му колега Франсоа Оланд от трудни дебати в Конгреса и в Националното събрание както и в целите им общества, които са почти по равно разделени “за” и “против” ударите.

То спестява на Европейския съюз поредната демонстрация на разединеността и безпомощността му да участва в решаването на големи международни кризи.

Като българи не можем да не отбележим, че предложението на Русия спестява нещо и на нашата страна – резила и рисковете политиците ни да се изказват “за” и или “против” ударите, без никой да ги е питал. За което част от тях  незнайно защо са петимни.

Предложението най-вече спасява режима на Башар Асад, циментира неговата лоялност към Русия както и военноморската ѝ база в сирийското пристанище Тартус.

Единствените недоволни от това развитие са сирийските бунтовници, на които ракетите “Томахок” щяха да отворят коридор за решителна атака срещу Дамаск.

Предложението може да отложи  или да предотврати лош обрат на конфликта, но не го решава.

Гражданската война в Сирия ще продължи и ще произвежда бежанци. Разбира се, не със скоростта и числеността, които биха последвали от евентуални въздушни удари.

Неподготвеността на България да се справи с този проблем остава. Вчера вътрешният министър Цветлин Йовчев каза в Брюксел, че в страната ни от Турция всеки ден влизат незаконно средно по 50 сирийци. Не можем да ги връщаме, тъй като все още нямаме действащо двустранно споразумение за реадмисия.

До края на годината остават 173 дни. Умножени по 50 бежанци те дават 8 650.   Те се прибавят към вече над 3 600 намиращи се в България, от които – над 1 400 от Сирия.

По думите на министъра това вече надхвърля с 25 на сто съществуващия у нас капацитет за настаняване и грижи за тези хора, които сме длъжни да полагаме според нашето и европейското законодателство.

Когато бежанците надхвърлят 6 000, пак според казаното от министъра, България повече няма да може да управлява сама процеса и ще се наложи да се обърне за финансова помощ към Европейския съюз.

В неговият бежански фонд обаче за тази година имаше 11,9 милиона евро, от които свободни са останали 3,9 милиона евро. Тях ще трябва да ги делим с най-изложените на бежански натиск Италия, Гърция и Кипър – при това не по равно, а по братски. Познайте колко ще ни се падне.

Наистина днес Комисията одобри помощ от 58 милиона евро само за Ливан. Тя е част от извънреден хуманитарен пакет от общо 400 милиона евро за страдащите от сирийската криза. С него ЕС и държавите-членки вече са отделили за тях общо 1,3 милиарда евро.

Но всички тези пари са от други фондове, които не са предназначени за държавите-членки. Бидейки членки на ЕС, те трябва да са готови за неговата главна международна роля на “мека сила”, т.е. на най-голям в света донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие.

България обаче по-скоро се нуждае от такава помощ след мъдрото управление на правителствата водили я от присъединяването към ЕС до днес. Страната ни освен това няма никакъв опит в решаване на мащабен бежански проблем.

Твърдостта на Иван Костов ни спаси от него по времето на косовската криза 1999-2000 г. Тогава въпреки натиска на САЩ българското правителство отказа да приеме част от косовските албански бежанци наводнили Бившата югославска република Македония.

България вече не е същата, която преди почти век е приела подгонените от турските репресии арменци. Една бежанска вълна днес ще попадне в обстановка, която на практика е предизборна и ще е благодатно поле за пропаганда на шовинисти и ксенофоби. Тя би създала не само икономически трудности, но би нагнетила и политическо и социално напрежение.

Илюзия са надеждите, че Шенгенската зона за пътуване без паспортен контрол в ЕС би се отворила за нас, ако се справим добре с бежанците. Защо да го правят? За да нахлуят тези 3 600, а може би над 10 000 до края на годината безпрепятствено у тях ли? Познайте къде ще избере да го отглеждат средният сирийски бежанец – в България, или в Германия?

Какво ще решат шенгенските държави зависи и от доклада за правосъдието и вътрешните работи у нас, който Европейската комисия трябва да публикува в края на годината. Трудно е да се очаква той да да е положителен след събитията и аферите от това лято – подслушванията, костинбродските бюлетини, назначенията в сектора за сигурност.

Така че при по-силен миграционен натиск България може да се окаже зле подготвеният санитарен буфер на ЕС – непосредствено преди шенгенските граници.

Кой по света ще приеме сериозно оплакванията ни, че ни затрудняват малко над 3 000 бежанци? В Ливан те са над 700 000, в Йордания – над 500 000, в Турция – над 400 000, в Ирак – над 200 000 и над 100 000 в Египет. При това тези числа с предпоследни.

Според прогнозите на Върховния комисариат за бежанците на ООН тези от Сирия в съседните ѝ страни ще достигнат 3 милиона до края на годината от 2 милиона сега. В Европа засега те са между 39 000 (последни данни от Евростат) и 50 000 (последна оценка на Комисията).

Защо се оказваме пак неподготвени за развитията в заобикалящия ни свят?

Наистина, той като цяло беше неподготвен за т. нар. “Арабска пролет”. Но тя бушува вече трета година и е ясно какво произвежда – насилие и бежанци.

Забравихме ли как през април 2011 г. Франция затвори границата си с Италия, когато оттам я връхлетяха хиляди тунизийски имигранти? Италианците се чудеха какво да ги правят и им дадоха временни разрешителни за престой, с които те можеха да пътуват във всички шенгенски страни.

Тогава действията на Франция бяха нарушение на шенгенското законодателство. От юни миналата година възможността за затваряне на вътрешните граници в Шенгенската зона при извънредни обстоятелства е част от него. Това може да става за шест месеца и да се продължава с още шест.

В цитирания случай, който доведе до тази промяна, ставаше дума за някакви 20 000 имигранти сравнени с население от близо 60 милиона в Италия и близо 70 милиона във Франция.

Прочете ли някой у нас този урок? Научи ли нещо от него? Защо три години след тези събития капацитетът на България да посреща бежанци е толкова смешен?

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *