Това, че българинът е най-недоволният от живота си човек в Европейския съюз не е никаква новина.
Днес Евростат я потвърди пак. Няма да я преразказвам. Подробностите са тук.
Дори гърците и испанците, които видяха най-дебелия край на кризата и чиято безработица минава 25%, са по-доволни от българите.
Освен по размера си обаче недоволството българско е уникално и по съдържанието си.
Нашенецът и нашенката еднички в целокупний ЕС харесват работата си повече от интимния си живот, обозначен от Евростат като “лични отношения”.
По десетстепенната скала на доволството българските лични отношения се измерват с 5,7, а удовлетворението от работата – с 6,0.
И това – при положение, че българинът е най-недоволният от заплащането си европеец (3,8). Дори гърците имат 4,3 по този покзател.
С други думи, в работата, колкото и нископлатена да е, ни е по-гот отколкото у дома. В нито една от останалите държави-членки не се наблюдава подобно явление. Коварно нещо е статистиката.
Навсякъде в ЕС удволетворението от “личните връзки” е по-високо от различните материални удовлетворения. В България обаче то се нарежда след задоволството от жилищните условия и времето за пътуване до и от работа.
С какъв световен заговор да обясним това?
И каква европейска солидарност ще ни избави от него?