Спомняте ли си колко катастрофични новини и сензации ни връхлетяха и отминаха за няма и две седмици? Валутният борд пада. Испания разследва Бойко Борисов, че изпрал милиони евро в къща на своя любовница в Барселона. Властта крие случаи на зараза с коронавирус у нас. Статистиката надписала растежа на БВП, Брюксел ще ни накаже. Сирийски бежанци ни връхлитат от Турция.
Случи ли се, потвърди ли се някоя от изброените “новини”? Не. И какво от това? Изкушавам се вместо коментар да цитирам пасаж от класическия труд на Жак Елюл “Пропаганда”:
“Съвременният човек не мисли за текущите проблеми; той ги чувства. Той реагира, но не ги разбира повече, отколкото е поел отговорност за тях. Той дори е по-неспособен да забележи каквато и да е несъвместимост между последователни факти; способността на човек да забравя е неограничена. Това е една от най-важните и най-полезни точки за пропагандиста, който може да бъде винаги сигурен, че определени пропагандна тема, изявление или събитие ще бъдат забравени за няколко седмици. Нещо повече, има спонтанна защитна реакция в индивида срещу излишъка от информация и – в степента, до която той се придържа (несъзнателно) към единството на собствената си личност – срещу непоследователностите. Най-добрата защита тук е да забравиш предходното събитие”.
Та, фалшивите новини забравяме, но лошото чувство от тях остава. И то е почва за последващите внушения от говорещи глави в телевизора и в политиката: Да доходите растат, безработицата пада, Европа ни приема добре, но въпреки това е лошо – няма справедливост, няма свобода.
Пропаганда, другари. Тя не постига моментални ефекти, а постепенно и методично създава трайни нагласи, в българския случай – отрицателни.
По-напред в книгата си Елюл пише, че пропагандата не минава през убежданията, а намира психологически механизми да заобиколи всичко, свързано с мисленето, и направо да предизвика действие.