Българската политика е истерична. Има кой да се грижи за това.
Истерията около бития командос във Войводиново обаче минава допустимите граници за европейска демокрация.
Днес се очаква тя да се излее в протест на колеги на Валентин Димов под наслов “Не на циганизацията на държавата”.
Военните също са български граждани и като такива имат право на протест.
Поради специфичната им роля обаче това право не е неограничено. Те са деполитизирани.
Проблемите с насрочения отзарана протест са два: първо, той е политически, второ – обявен е под открито расистки лозунг.
Съчетани, тези два проблема могат да доведат страната ни до сериозни неприятности, по-сериозни, отколкото можем да си представим.
Ако у нас имаше истинско гражданско общество, то вече трябваше вече да пита настойчиво авторите на лозунга какво точно разбират под “циганизация”.
Това, че циганите се плодят по-бързо от българите? Че заемат постове, които не заслужават, или че се ползват от необосновани привилегии?
Ако протестиращите казват “не” на “циганизацията”, би трябвало да обяснят какво точно разбират и под това.
Да бъде ограничен броят на циганите у нас? Да бъдат кастрирани? Да ги отделим зад стени? Да им бъдат отнети права? Да им бъдат наложени други ограничения? Какви?
От изясняване се нуждаят и средствата на въпросната “де-циганизация”. Ще се въздържа от исторически примери в името на здравия разум и социалния мир.
Опасявам се обаче, че между лозунга на предстоящия протест, който телевизиите безкритично цитираха, и най-мракобесните тоталитарни идеологии няма дори и една крачка.
Чух, че министърът на отбраната, чиито думи преди дни подпалиха истерията, казал, че проблемът с ромите бил мирогледен. Напълно е прав.
Въпросът е дали хора с тоталитарен мироглед, или поне с тоталитарни рефлекси или забежки, имат място в управлението на демократична европейска държава.
Симптоматично е, че върховният главнокомандващ, който е генерал в оставка, мълчи пред предизвестения протест на военните и пред лозунга му.
Той му предоставя идеален случай да направи любимото си нещо – да нападне правителството. Но президентът Румен Радев мълчи. Той не изглежда толкова загрижен за европейските принципи и ценности, колкото е бил друг път.
Може би в отношението си към конкретния случай е единодушен с министъра на отбраната? Ако е така, и Радев трябва да обясни какво разбира под “Не на циганизацията”.
Гневът не само на военните, но и на цялото българско общество спрямо престъплението във Войводиново е справедлив.
Няма съмнение, че извършителите на побоя трябва да отговарят пред закона.
Но ако престъпността в гетата е по-висока, отколкото е другаде, и по-често остава ненаказана, от което страда цялото общество, кой е отговорен за това?
Ако се сблъскваме с фрапиращо беззаконие, защо протестът не е срещу него, а срещу “циганизацията”?
Справедливият гняв се отклонява във фалшива посока и от това има заинтересовани.
Лъжат се тези, които очакват, че, разпалвайки “патриотична” истерия срещу едно малцинство, ще си вдигнат рейтинга.
Последното проучване на “Алфа рисърч” показа, че той пада. И че вероятно министърът Красимир Каракачанов трябва да се замисли над съдбата на доскорошния си колегата в правителството Валери Симеонов.
Най-вероятно е антиромската истерия в последна сметка да налее вода в мелницата на ДПС.