Испания днес извади бившия диктатор Франсиско Франко от гробницата му и го погреба в селско гробище близо до Мадрид редом с покойната му съпруга.
“Никой враг на демокрацията не заслужава място за отдаване на почит, да не говорим за отдаване на институционална почит”, каза премиерът Педро Санчес.
България извади мумията на първия си комунистически управник Георги Димитров от мавзолея в центъра на София и после го рарзуши през 1999 г.
На 70 километра североизточно от София обаче България пази непокътнат паметника на последния си комунистически диктатор Тодор Живков. И втората политическа сила в страната, бившата комунистическа партия, която Живков някога оглавяваше, продължава да поднася пред паметника му цветя.
В Правец се издига и друг паметник – на дъщерята на Живков, Людмила Живкова, която приживе оглавяваше държавния Комитет за култура и беше вдъхновителка на безсмислени и разхитителни мегаломански проекти като т.нар. детска асамблея “Знаме на мира”. Нейният бетонен паметник, т.нар. “камбани” още стърчат в южните покрайнини на София.
Франко лежа в мавзолея си в Долината на падналите 44 години. Димитров – в неговия 50 години.
След две седмици ще отбележим 30 години откакто Живков беше свален с вътрешнопартиен преврат, изминаха и 21 години от смъртта му. Той беше съден и недосъден. Не понесе никаква отговорност нито за икономическата катастрофа след управлението му, нито за престъпленията в лагерите на смъртта, нито за насилственото преименуване и изселване на българските турци, нито за присъединяването на България към нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.
Франко е препогребан в обикновено гробище, но мавзолеят със 152-метровия кръст над него остава в споменатата долина, където лежат костите на стотици хиляди испанци загинали в гражданската война от 30-те години на миналия век – и от двете воюващи страни. Голяма част от тях са неидентифицирани. Страната продължава да бъде разделена в оценката си на това болезнено наследство. Тя е тръгнала по пътя на помирението и не е изживяла денацификация както България, подобно, се провали в декомунизацията и лустрацията.
Повече от 19 години обаче България има закон, който обявява комунистическия режим за престъпен. Той обаче до ден днешен не пречи паметниците на последния главен комунист и на дъщеря му да стърчат недалече от София и признателни българи да им поднасят цветя – още една причина да не приемам сериозно израза “върховенство на закона”.