Да пушиш? Или да не пушиш?
Това е въпросът. С голямо В, който се опитва да избута другия – с голямото К.
Досещате се, че пак съм на път да направя нещо лошо. Да споря с пушачите. Те са половината от приятелите ми.
Тютюнът е голяма българска тема. Тя се простира от “Никотиана” до “Булгартабак”. От Димитър Димов до Делян Пеевски.
Тютюнът е кеф. И болест. Поминък. Порок. Литература. Приватизация. Политика. Корупция. Кармен. Хабанера. Америка. И Европа. Жан-Клод Юнкер. (Голям европейски пушач.)
Аз съм бивш пушач. Отказах ги преди петнайсетина години. След много успешни опити. Няма да ви кажа как, защото няма смисъл. Всички пушат еднакво. Но ги отказват различно.
Бившият пушач понякога е като еничар. Човек, който си е сменил вярата. Старая се да не съм толкова правоверен. И вчера позволих на двама колеги да пушат в колата, докато се връщахме от Люксембург.
Пропуших като тийнейджър в гимназията. Защото, който не пушеше, беше задръстеняк. И когато баща ми ме хвана, ядох голям бой. Но това не ме отказа. Не ме отказаха и периодичните 15 километра тичане с пълно снаряжение в казармата, след които пакетът беше така мокър от пот, че като дръпнех цигара в ръката ми оставаше само филтърът. Не успя да ме откаже дълго време и съпругата ми, която ме гонеше да димя в студа на балкона в студентската ни квартира.
Старшият пушач в гимназията беше Николай. Ник. Или Никът, както му казвахме. Всички бяхме съгласни, че никотин идва от неговото име. Когато по бригадите се измъквахме от надзора, излягахме се в храстите и вадехме “Стюардеса”-та, любимият му лаф беше “Бей гиби, комин гиби”. “Гиби” на турски значи “като”.
Освен, че съм непушач, съм един от хората, които най-люто са критикували предишния финансов министър Симеон Дянков. Заради бюджетния му фундаментализъм. Напълно обаче го подкрепям в полза на забраната да се пуши на обществени места.
Смятам за лицемерен аргумента, че пушенето заедно с последствията му са личен избор, в който обществото и държавата не бива да се намесват.
Някои избират да пушат лично, но разходите за лечението им след това плащаме солидарно. Работното време, което отделят за цигари, се компенсира от други. Персоналът в разрешените за пушене места е принуден да диша доказано вредния дим в разрез със законните му права на безопасна среда за труд.
Вижте картата на страница 7 тук:
http://ec.europa.eu/health/tobacco/docs/eurobaro_attitudes_towards_tobacco_2012_en.pdf
Географски пушенето изглежда предимно южен и източен европейски навик. Социално и културно изглежда повече селски отколкото градски. Исторически – повече бивш социалистически.
Страна Дял на пушачите от населението
ЕС (средно) 28%
Гърция 40%
България 36%
Латвия 36%
Австрия 33%
Испания 33%
Унгария 32%
Полша 32%
Кипър 30%
Литва 30%
Румъния 30%
Германия 26%
Холандия 24%
Швеция 13%
Има изключения от тенденцията:
Например
Италия 24%
Словакия 23%
Португалия 23%
Правителството иска да разреши на народа пак да пуши в заведенията.
Това е многоцелеви ход.
Той измества дневния ред – от политиката към бита, от въпроса с голямото К – към друг, също засягащ много хора. Като дял на пушачи от населението България е на второ място в ЕС след Гърция. Правителството ги пита: Вие сега какво искате – да пушите, или да ви кажем Кой? Плавен преход от мизерията на политиката към политика на мизерията.
Освен дневния ред то измества и разделителната линия в обществото. Тя изведнъж минава между пушачи и непушачи, а не между красиви и грозни например. Или между протестиращи “за” и протестиращи “против”.
Измества се и гледната точка. Лошите управляващи изведнъж са добри. И либерални. Те зачитат правото на личен избор. И създават условия да го упражняваме. Вместо да действат с деспотични забрани. Когато народът е тъжен, те му позволяват да си запали цигара. И димът да скрие неговите сълзи.
И никой дума не отваря за новата евродиректива за тютюна и тютюневите изделия, която Европейският парламент гласува днес.