Христо Иванов пак се завръща. В заключения на Съвета на ЕС

Краят на евронаблюдението за Румъния се вижда, България има да догонва: в освобождаване на правосъдието от политическо влияние, реформата на Висшия съдебен съвет, закон и орган за борба с корупцията

Краят на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, с който ЕС наблюдава реформите в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния вече се вижда за северната ни съседка. Той ще остане до началото на следващата година и за двете страни, но тогава има шанс да бъде прекратен за Румъния. Това заявиха министрите на европейските въпроси на ЕС в днешните си заключения за последния доклад по механизма, който Европейската комисия публикува на 27 януари.

България има още да догонва в реформите, пише в тях – особено в освобождаването на правосъдието от политически влияния, преобразуването на Висшия съдебен съвет и приемането на закон за борба с корупцията и създаването на силна институция, която да го прилага. Накратко, Европа призовава за всичко, което искаше бившият министър на правосъдието Христо Иванов.

Христо Иванов с еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова в Брюксел. Снимка Европейска комисия
Христо Иванов с еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова в Брюксел. Снимка Европейска комисия

“Като цяло Съветът смята, че Румъния, поддържайки сегашните положителни тенденции на реформа и консолидация на напредъка и интернализирайки целите на МСП в националните политики и стратегии, е на път да гарантира необходимите устойчивост и необратимост на реформите, които биха позволили на Румъния да постигне целите на механизма“, пише в заключенията. (Подчертаването е мое – В.Ж.)

“Съветът признава че са направени окуражаващи стъпки, за да влезе процесът на реформи пак в релси, въпреки че цялостният напредък в България се нуждае спешно да бъде ускорен“, пише в заключенията за страната ни.(Подчертаванията са мои – В.Ж.).

В това отношение Съветът подчертава важността на висшите назначения в съдебната система. Отбелязвайки промените в Конституцията, той подчерава, че сега от ключова значение е пълното извършване на произтичащите от тях правосъдни реформи и действия за борба с корупцията и наблюдението над техните резултати.

По-конкретно “България трябва да се съсредоточи върху решаване на спора заполитическото влияние върху съдебната система и въпросите на почтеността свързани с назначенията, както и върху нуждата да се подобри наблюдението и отстраняването на недостатъците и ефективното изпълнение на съдебните решения”, пише в документа.

“Продължаването на реформите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на прокуратурата и засилването на правомощията на Инспектората на ВСС остават от ключово значение”, се казва още в него. “Съветът отбелязва още трудностите в постигането на устойчиви резултати в областите на борбата с корупцията и с организираната престъпност“.

Отбелязвайки демонстрираната от правителството политическа воля на правителството, министрите посочват, че тя се нуждае и от съответна политическа подкрепа, за да “запази независимостта, отговорността и почтеността на правосъдието и да продължи с осезаеми реформи на съдебната система, включително чрез независим анализ на прокуратурата.

От тази гледна точка заключенията подчертаават, че “особени усилия трябва да се положат да бъде приложена реформата на ВСС, да се засили Инспекторатът на ВСС и да се модернизира наказателното законодателство”.

“Борбата с корупцията, особено на високо равнище, трябва да се усили, за да доведе конкретни и устойчиви резултати, включително с подобряване на прозрачността на публичните търгови процедури”, заявяват министрите. “Спешен приоритет трябва да бъде приемането на антикорупционен закон, който консолидира намеренията заявени в антикорупционната стратегия. Това включва бързото учредяване на подходящо финансиран, обединен антикорупционен орган със силен независим мандат да се бори с корупцията на високо ниво”.

Съветът на министрите посочва, че МСП трябва да остане в сила и за двете страни до следващия доклад, който Комисията трябва да публикува идния януари. Тя предупреди, че той  ще има характера на етапна оценка за десетгодишното действие на механизма. Неотдавна председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер заяви, че България и Румъния ще бъдат оценявани поотделно, всяка – “според заслугите си” че “няма интимна връзка” между наблюдението над едната и над другата.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *