Турция, България и bon pour l'Orient

На фона на неуспелия преврат президентът-султан Реджеп Тайип Ердоган вече е “демократът” в Турция. И като такъв сега ще прочисти цялата съдебна система и армията от тези, които не му харесват. Не вярвам Европа да му попречи. Не съм сигурен, че в Брюксел вече осъзнават новата си криза – Турция е страна, преговаряща за членство в ЕС и той неотдавна отвори нова глава на преговорите с нея. Подготвя за отваряне още няколко като част от мартенската сделка за миграцията. Събитията от снощи обаче поставят ребром въпроса: Класира ли се държава като Турция дори за статут на кандидатка? Това предполага да е стабилна демокрация. А щом още има опити за насилствена смяна на властта, явно не е. Турция преговаря и за безвизов режим с ЕС. Изпълнила е 67 от 72-та му критерия. Оставаха ѝ само пет до наесен. Аха-аха визите да паднат и Бойко Борисов взе че прати още 230 военни да пазят границата. За всеки случай, ако 2-та милиона бежанци в Турция хукнат към България. Ега ги спрат нашите юнаци. Турция вече 42-ра година окупира територия на Европейския съюз в северната част на о. Кипър. Поддържа там гарнизон от над 30 000 военни. ЕС води присъединителни преговори с една страна където алтернативите са военна диктатура или авторитарен режим на бивш открит ислямист, какъвто е Ердоган. Затова Турция е фасадна демокрация. Европа и Западът я признават за такава по целесъобразност – заради пазара й, за да спира мигрантите и да използват военните й бази, особено сега, в бомбардировките срещу Даеш. Това е признаване по принципа bon pour l’Orient. Горе-долу както вече е призната България. У нас от 26 години не е имало преврат*. Не по политически, а по технически причини – няма кой и няма с какво. Освен това, представете си, че някой изведнъж смени системата. На другия ден никой няма да може да краде. Това е неприемливо.
————
*Последният български преврат беше на 10 ноември 1989 година. Той беше безкръвен, вътрешнопартиен, но тъй като партията беше срасната с държавата, стана и държавен. БКП се освободи от тогавашните си ръководители, за да запази себе си и важните лостове на властта.