Смело сърце, българско

При почти празна зала българският парламент упражнява т.нар. “контрол” над правителството. Как го прави при очевидна липса на кворум, е велика тайна. Но телевизорът я показва. На никого не му пука. Знам, че е законно контролът да се провежда и без кворум. Правилникът на парламента го позволява. Това, че е законен обаче не го прави убедителен. Не го прави дори разбираем. Какъв контрол е той в отсъствието на огромното мнозинство от контролиращите? Ако искате видеокарикатура на демокрация, гледайте петъчният камерен диалог между трима-четирима министри и още толкова депутати, които са им задали въпросите. Предават го в национален ефир вместо съветската телевизия отпреди 30 години. На никого не му пука и за въпроса, на който отговаря вицепремиерът Меглена Кунева – какво ще прави България, ако се наложи първото в историята ѝ шестмесечно председателство на Европейския съюз да бъде изтеглено с половин година напред поради перспективата за Brexit. Всъщност на този въпрос министър-председателят Бойко Борисов отговори преди две седмици: “Какво толкова има в едно председателство? Има хотели, ще наемем коли на лизинг…” Какво толкова има, ще видим, когато дойде. Наблюдавайте на какъв огън отсега се пекат словаците, на които европейското председателство е също първица. Преговорите за Brexi още не са започнали. Нашият ред се очертава в разгара или във финала им при пълна непредвидимост на събитията дотогава. Предвидимото не е окуражаващо – ще има първо предизборни кампании, а после избори в двете най-големи европейски държави и вероятно някой и друг референдум подсторен от евроскептици и еврофоби в някои държави-членки. Борисов с право се гордее с дипломатите ни полиглоти и ги изтъкна като аргумент за предпредседателското си самочувствие. Но проблемът няма да е на какъв език ще говорят наистина достойните български дипломати в Брюксел. Той ще бъде какво ще трябва да казват, т.е. какво ще измислят в София. Председателството решава дневния ред на ЕС – какво се внася за обсъждане и гласуване в заседанията на министрите, води преговори и предлага компромиси по спорните въпроси. За приблизителния период на българското председателство се очертава атовете в ЕС да се ритат, а България да им посредничи с председателско звънче в ръка. И не цялата работа в този процес, за съжаление, ще се падне на дипломатите. Неизбежно е членовете на българското правителство да председателстват ресорните съвети на министрите. Включително Вежди Рашидов. Колко му е?