Занаятът новини - 6: Най-трудното изречение

3.2. Лийдът

Тук трябва да започна с неизбежното клише, че лийд идва от английската дума lead (водя). Това е първият абзац на текста, който обобщава най-важното в неговото съдържание.

Лийдът е минимумът съдържание, който е достатъчен читателят да разбере новината. Всичко написано след лийда развива неговите елементи.

Лийдът е най-важната част от „обърнатата пирамида“ – нейната основа. Затова историци и теоретици на медиите често го разглеждат като неразделно понятие от нея – „обърнатата пирамида и резюмиращия новинарски лийд“ (the inverted pyramid and the summary news lead).

В новините двете понятия са в диалектическа връзка. Те взаимно се предполагат. Не може да има „пирамида“ без лийд и лийд без „пирамида“. Това следва от самата замяна на хронологичното белетристично повествование с репортерското, което подрежда съдържателните елементи по важност, а не по последователността им във времето.

Може да се каже, че в отделния новинарски текст лийдът изпълнява същата роля, която играе т.нар. executive summary (резюме за ръководители) в многостраничните доклади на институции и организации.

Често новините в кратките информационни емисии на радиата и телевизиите не са нищо друго освен набор от лийдове, тъй като форматът на тези новини не позволява текстове по-дълги от едно-две изречения.

Тази обобщаваща роля лийдът обаче играе непременно само в новините. Тя може да съществува и в останалите жанрове, но там не е задължителна. Те предполагат не рутинно информиране, а особен интерес или удоволствие от четенето, заради които потребителят е готов да отдели повече време. Т.е. тук изискването за минимум полезно съдържание отпада.

Ето защо в аналитичните художествено-публицистичните жанрове лийдът въвежда по някакъв начин читателя в сюжета или темата, без непременно да резюмира текста.

Лийдът не бива да копира заглавието, но поне в новините той няма как да не бъде разширена негова перифраза. Оттук и функциите на лийда са същите – разкажи и продай (tell & sell).

В останалите жанрови групи преобладава втората функция – да привлече вниманието и да възбуди интереса на читателя. Не винаги е необходимо да  резюмира съдържанието, а по-скоро да е подсказва темата.

В част от онлайн изданията и в писмата с новини (news letters), които те разпространяват до читателите си, текстовете са представени на страницата със заглавие, лийд и илюстрация. Следователно лийдовете заедно със заглавията имат ключова роля за читателя да се ориентира в съдържанието и да избере какво да прочете.

Важно е лийдовете също като заглавията да съдържат ключови думи, по които търсачките да могат да индексират текстовете.

Съществуват различни видове лийдове. Можем да ги разделим на двете главни категории: новинарски (summary news lead или hard news lead) и неновинарски (soft news lead).

Новинарските лийдове могат да бъдат класифицирани според основния въпрос на който отговарят. Можем да говорим за кой-лийд (кой е направил нещо), какво-лийд (какво е станало, най-често срещания), защо-лийд (защо е станало нещо) и т.н.

Има и различни неновинарски лийдове – цитат, въпрос, виц, описателен, възклицателен, тезисен.

Едно от популярните разбирания за новинарския лийд, което все още битува и в теорията, и в практиката, е, че той, в класическия си вид, трябва да отговаря на петте въпроса: кой, какво, къде, кога, как? В англоезичния си вариант тази постановка съдържа пет W – who, what, where, when, why.

Макар и полезна като илюстрация, тази представа днес е анахронична и подвеждаща. В огромната част от медийната практика такива лийдове няма. Причината е проста – ако отговори на всички цитирани въпроси, първият абзац става ненужно дълъг и обстоятелствен. Докато стигне до края му, читателят е забравил началото. И не винаги най-важното в новината се съдържа в логистичните детайли – къде, кога и как.

Още в средата на миналия век Барни Килгор, управляващият редактор на „Уолстрийт джърнъл“ от 1941 до 1965 г., въвежда т.нар. „лийд без днес и вчера“ с ясното разбиране, че в повечето случаи новината не е в това, че нещо е станало сега, а в това как то се съотнася с опита на аудиторията и с интересите ѝ. (53).

„Барни Килгор беше уморен от „днес“. Гадеше му се от „вчера“, пише американският преподавател по журналистика Чип Сканлън. „И пред 1941 г., той имаше властта да направи нещо по този повод. „ Не е нужно да е станало днес, за да бъде новина“, обяви той. „Ако датата е съществена, използвайте точната дата“. Отсега нататък, постанови той, „Уолстрийт джърнъл“ повече няма да използва думите „днес“ и „вчера“ в лийдовете на материалите. С този еднократен акт Килгор проправи пътя за революционно третиране на новините“. (54).

Не винаги под лийд се разбира само първият абзац на материала. Такова по-широко схващане човек може да открие в наръчника на Блумбърг, озаглавен „Начинът на Блумбърг“ (The Bloomberg Way).

„За удобство идентифицирахме идеалния лийд като такъв с четири абзаца. Ето схема, която посочва какво принадлежи тук“, пишат авторите Матю Уинклър и Дейвид Уилсън.

Първият от четирите абзаца съдържа темата на материала. Той отговаря на въпросите „какво?“ и „защо?“ и се състои от два елемента – какво става и по каква причина.

Втори идва абзацът на „авторитета“. Това е цитат „на разговорен английски“, т.е. разбираем за всички, който илюстрира темата.

Третият абзац съдържа съществените детайли, свързани с темата.

Четвъртият обяснява какъв е залогът – т.е. защо темата е важна и хората трябва да се интересуват от нея, дори тя да не ги засяга пряко. (55).

Авторите илюстрират тезата си със следния пример:

„Монреал, 30 октомври (Блумбърг) — Гласоподавателите от Квебек отхвърлиха отделянето (от Канада – б.р.) с минимална разлика, предотвратявайки крах на финансовите пазари на страната.

 (Гласуването едва е предотвратило краха. Горяма тема).

“Апокалиптичният сценарий, свързан с победа на „да“-то беше избегнат’’, каза Дейвид Матър, който помага в управлението на 6,6 млрд. канадски долара (4,93 милиарда щатски долара) в Elliot & Page Ltd.

(Матър потвърждава лийда и дава на разказвача моментална достоверност и авторитет. Най-сигурният начин да покажем, че лийдът ни е точен е да го удостоверим във втория абзац).

Втората по население провинция на Кадана гласува с 50,6 процента на 49,4 процента против отделянето. Инвеститорите очакваха резултата, преди да бъдат преброени гласовете.

По-рано през деня канадският долар се качи до 73,45 американски цента от скорошен минимум от 72,51 цента. Облигациите скочиха като доходността на базовата 30-годишна правителствена облигация  падна до 8,19 процента от 8,27 процента. Акциите се вдигнаха като индексът Toronto Stock Exchange 300 прибави 44,51 точки до 4379.

(Хората с най-голям интерес тук са видели идващия резултат. Контекст).

Резултатът предотврати потенциален ефект на доминото с отделяне и на други провинции; разпадане на търговския блок Канада-САЩ, най-големия в света, включващ много от Северноамериканското споразумение за свободна търговия и вероятна смяна на на канадския министър-председател Жан Кретиен и на неговите министри на финансите и на външните работи – които всички са от Квебек.

 (Това беше важно. Ето защо: високи залози).“ (56).

Авторите отбелязват, че така написана, историята е универсална – „търговците и леля Агата (общата публика – б.р.) ще я прегърнат едновременно. Глупакът ще я разбере, а професионалистът ще я оцени“. Тя може да бъде лесно адаптирана за радио или телевизионни новини. Един стил съответства на всички нужди и тези абзаци могат да бъдат написани бързо, в рамките на срока за публикуване. (57).

Не е трудно да се забележи, че „4-параграфовият лийд“ на Блумбърг повтаря структурата на „обърнатата пирамида“, която разгледах в края на втора глава.

Всеки от компонентите от това първично ядро на новината се разгръща в нови абзаци с повече подробности при разширяването на материала в същата или близка последователност. Как точно става това ще разгледам отделно.

Тук е мястото да кажа две думи и за т.нар. лийд-цитат. При него обичайният въвеждащ абзац е заменен с пряка реч на някой от участниците, в която се съдържа есенцията на новината.

Този вид встъпителен параграф се среща изключително рядко в англоезичните новини и по-често в европейските, особено в романоезичната журналистика, например – френската и италианската.

„Индустриалната“ англосаксонска традиция в новините, която в генезиса си е американска, предполага лийд, годен сам по себе си да играе ролята на завършено новинарско съобщение. Пряката реч не може да направи това.

Новината никога не е просто в това, че някой е казал нещо, а в смисъла на казаното. Обяснението на този смисъл, или поне загатването му, се пада на медиите. Той може  рядко да бъде взет наготово от реалността – изисква да бъде формулиран от разказвача на историята, тъй като изказванията на действащите лица са само част от  случващото се.

Оттук пряката реч обикновено е илюстрация, потвърждение на лийда. Тя има важна, но все пак подчинена, „обслужваща“ роля спрямо него.

Лийдът-цитат е използваем, само когато авторът е 100 процента сигурен, че е „на една страница“ с публиката си относно смисъла на казаното. И при най-малкото съмнение, че то може да бъде разбрано превратно, такъв лийд може да се окаже подвеждащ.

Лийдът-цитат не е универсален. Той е подходящ само, когато новината е в това, което някой е казал. Няма как с него да бъдат съобщени невербални случки, на които репортерът е станал свидетел.

Освен това пряката реч предполага субективна гледна точка към събитието, която не съвпада непременно с претенцията на информационния жанр да бъде обективен разказ на страничен наблюдател.

Но пряката реч има и някои предимства като начало на разказа. Тя е жива и автентична. Носи атмосфера, потапя читателя в събитието или ситуацията, характеризира говорещия. Ако е необичайна и провокираща, може да „закове“ читателското внимание, макар и да не синтезира цялата история. Ако има шанс да се превърне в сентенция или в крилата фраза, тя задължително намира място в лийда.

Възможно е той да запази класическата си форма и само част от него да бъде цитат, ако съдържа особено силни или характерни думи, които носят в себе си част от новината.

Лийдът-цитат обикновено изисква второ изречение или втори абзац, който да пояснява контекста: това каза еди-кой си по повод на еди-какво си. Това го прави по-обстоятелствен и по-тромав от класическия „американски“ лийд.

За разлика от него обаче, в лийда-цитат журналистът може да се „скрие“ зад героя си, да остави казаното да говори само за себе си, вместо репортерът да го формулира.

Макар да съдържа автентична реч, лийдът-цитат не е естественият начин, по който бихте започнали да разказвате история на някого. Да поведеш разговор с някого, започайки с цитат, звучи изкуствено и предвзето. Това обикновено не става в живота.

Да се върнем към историята с референдума за независимост на Квебек, разказана от Блумбърг. Ако тя трябваше да започне с лийд-цитат, вероятно би изглеждала така:

“Апокалиптичният сценарий, свързан с победа на „да“-то беше избегнат’’. Това, каза Дейвид Матър, който помага в управлението на 6,6 млрд. канадски долара (4,93 милиарда щатски долара) в Elliot & Page Ltd., след като Гласоподавателите от Квебек отхвърлиха отделянето (от Канада – б.р.) с минимална разлика, предотвратявайки крах на финансовите пазари на страната.

Сравнете с оригинала на новината и преценете кое се чете по-лесно, кое е по-ясно и се разбира по-бързо.

Ако вие сте чул (а) резултата от референдума по телевизията и бързате да го съобщите на някого, с този цитат ли ще започнете? Едва ли. Много по-вероятно е да използвате директния и лаконичен изказ на „американския лийд“.

И освен това – кой е този Дейвид Матър и защо всички тези подробности за компанията му са там, където публиката очаква да чуе най-важното: да-то или не-то печели?

Това ни води към още една особеност на  лийда-цитат: важно е кой говори. Ако това е човек, чието име винаги прави новина, т.е. известна и авторитетна личност, чиито думи са наистина силни и синтезиращи случилото си, тогава вероятно имате оправдание за лийд-цитат. Но в живота това се случва рядко.

Цитирана литература

53. Chip Scanlan. The nut graf tells the reader what the writer is up to. Poynter archive. https://www.poynter.org/archive/2003/the-nut-graf-part-i/

54. Пак там

55. Matthew Winkler and David Wilson. The Bloomberg Way. A Guide for Reporters and Editors. 10th Edition. Bloomberg News, 1998, pp. 45-47

56. Пак там

57. Пак там

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *