Втора глава: Новината
2.1. Какво е новина
„Новина“ е всекидневно понятие. Като такова, то изглежда, че има очевидно значение и няма нужда от определение.
Журналистиката обаче е всекидневно решаване на въпроса какво е новина и какво не е. Затова почти няма учебник по журналистика без дефиниция за новина. (33).
Обикновено тези дефиниции се въртят около прилагателните „ново“, „различно“, „актуално“, „значимо“, често повтарят класическия пример за разликата между тривиално (куче ухапва човек) и необикновено (човек ухапва куче).
Всекидневието обаче рядко предлага толкова ясни антиномии. Опитът показва, че критериите за ново, различно, актуално могат да бъдат твърде субективни и следователно – различни.
Към журналистическото понятие за новина можем да тръгнем от произхода на думата, който изглежда безспорен – ново, нещо ново, новопоявило се съдържание. То трябва да бъде поне от днешния ден, по възможност – от последния час или минута взависимост от типа медиум.
Но в последния ден, час, минута стават хиляди неща. От гледна точка на времето, в което се случват, те всички са нови. Изтичат нови милиони кубици метри вода в реката. Слънцето отново изгрява или залязва. Заводът произвежда нова серия от даден продукт. Министерският съвет и Народното събрание провеждат нови заседания. Външният министър отива на ново посещение. „Левски“ и „ЦСКА“ играят нов мач, Народният театър играе нова постановка.
Във всяко от тези изречения присъства думата „ново“ или „отново“, но в нито едно от тях няма новина. Става дума за рутинни, повтарящи се събития, които са очаквани.
От реката се очаква да тече, от завода – да произвежда серийно продукти, от слънцето – да изгрява и да залязва, от правителството и парламента – да заседават, от външния министър – да пътува в чужбина, от футболните отбори – да играят мачове, а от театрите – да играят постановки.
Очевидно, събитието да бъде „прясно“, е необходимо, но не е достатъчно условие, за да стане то новина.
Ако заговорим на езика на философите, дотук трябва да заключим, че новинността не е иманентно, а функционално качество на съдържанието. Т.е. то не е вътрешно присъщо на събитията, а те го придобиват в отношението си към други фактори.
Първият от тях е знанието, на чийто фон идва новата информация. Ако тя не прибавя нещо различно към него, не е новина. Някои казват, че новината не е непременно станалото току-що, а това, което досега не сме знаели. Така че новина може да бъде и установен днес факт от праисторическите времена. Стига досега да е бил неизвестен.
Следователно, втори елемент на новинността, след времевата ѝ характеристика, е отношението ѝ към съществуващата познавателна рамка на публиката.
Да речем обаче, че ви информирам за нещо, което досега не сте знаели – авторът на тези редове е висок 178 см и тежи 82 кг. Информацията е нова спрямо съществуващо ви познание за него. Но тя пак не е новина, поне в журналистическия смисъл на думата. Не можете да я „продадете“ на никой редактор. Той ще ви попита: И какво от това?
„И какво от това“ е ключовият въпрос на новинаря. Отговорът му показва дали това, което сте научили, ще направи заглавие. Т.е. съдържанието трябва не само да бъде скорошно и ново спрямо досегашното познание. То трябва да има определен смисъл, който да го прави значимо за достатъчно голяма група хора.
Информацията има значение в отношението си към предметите, които обозначава. Инфлация означава „подуване“ на паричната маса спрямо стоковия ѝ еквивалент. Смисълът на „инфлация“ обаче е поскъпване на живота и понижаване на неговото качество, вероятно – финансова и политическа нестабилност. „Избори“ ще рече демократична процедура, при която гражданите посочват кой да ги управлява. Това е значението. Смисълът обаче е ново правителство или правителствена криза – взависимост от резултата.
Информацията добива смисъл в отношението си не към своя обект, а към хората и обществото. За да стане новото знание новина, то трябва да поражда очевиден и безспорен смисъл за достатъчно голяма група хора. Става дума за колективен смисъл, т.е. засягащ отношенията между тях по повод на съдържанието. Смисълът е достатъчното условие новото съдържание да се превърне в новина.
Графично това може да се изобрази така:
обект ——————информация——————-общество
значение смисъл
Следователно, новината в журналистическия смисъл на думата е ново съдържание, пораждащо колективен смисъл за достатъчно голяма група хора.
2.2. Обърната пирамида – новата новинарска култура
Новините не винаги са били разказвани, както медиите ги представят днес. Първоначално журналистиката е заимствала формата им от други видове словесно творчество, с които има генетична връзка – реторика, фолклор, литература. До средата на XIX век тя е следвала традиционния за тях хронологичен разказ, който отразява естествената последователност на събитията във времето. Освен това журналистите са се оптивали да наподобяват изящната словесност – с пищни описания, с лирични отклонения или с есеистични разсъждения.
Това е била журналистиката за привилегированото малцинство, което не е бързало за никъде и е разполагало с достатъчно време за интелектуални занимания.
Ето например как Уилям Хауърд Ръсел, кореспондент на “Ландън илъстрейтид нюз”, започва репортажа си за битката при Балаклава от Кримската война на 25 октомври 1854 г., при която британската кавалерия понася тежки загуби заради погрешна тактика:
“Ако демонстрацията на най-блестящата храброст, на излишък от смелост и на дръзновение, което би отразило блясъка в най-добрите рицарски дни, може да даде пълна утеха за днешната катастрофа, не можем да имаме причина да съжаляваме за меланхоличната загуба, която претърпяхме в битка с див и варварски враг”.
Днешният международен редактор без колебание би хвърлил подобен текст „в коша“ и би се скарал на кореспондента, който му го е изпратил. Но за времето си това е бил нормалният стил на вестниците.
Американският преподавател по журналистика Чип Сканлън обяснява защо в статията си „Раждането на обърнатата пирамида: Дете на технологията, търговията, историята“ (34), като не пропуска да отбележи, че Ръсел стига до новината – стотиците британски жертви – едва към края на текста си.
„Ръсел е нямало защо да пише спешен материал, защото са трябвали близо три седмици, за да стигне той до читателите с кораб и с влак и да разпространи новината за „Атаката на леката бригада“ – пише Сканлън. – Всичко това се променя с внедряването в цял свят на телеграфа, изобретен през 1845 г. от портретист на име Самюел Морз. Появява се нов и коренно различен вид разказ, наречен „обърната пирамида“, продукт на новите технологии и променящата се интелектуална среда, която възприема реализма в изкуството, науката и литературата“.
„Обърнатата пирамида може би не би се случила, ако не беше изобретяването на телеграфа – продължава той. – За телеграфа трябва да се знае, че по негово време той е бил толкова революционен, колкото и интернет. В нашето време на мигновена комуникация и на „последни новини на живо“ е трудно да си представим реалността на комуникационните технологии преди 150 години, когато са трябвали два дни, за да стигне писмо от Вашингтон до Ню Йорк или месец, за да пропътува то до Западното крайбрежие с дилижанс или с параход през Панамския канал“ (завършен през 1914 г. – б.а.).
Индустриалната епоха създава нов модел разказ. Той се появява в САЩ и навлиза в журналистиката постепенно от средата до края на XIX и началото на ХХ век. Основната му характеристика е композиционна – елементите на съдържанието се подреждат по важност, а не по последователността си във времето. Оттук идва името «обърната пирамида» – най-важното, тоест основата, е най-отгоре. Съобщенията стават кратки, оголени от емоции, мнения, подробности.
2.2.1 Теории за произхода на „обърнатата пирамида“
Има различни теории за възникването на обърнатата пирамида. Най-популярната е „икономическата“. Навлизането на телеграфа в новините оскъпява предаването на дълги и хронологично построени разкази. Вестниците са принудени да пестят.
Друга теория свързва новия композиционен похват с Гражданската война в САЩ (1861-1866 г.). Според тази теория журналистите на фронта са се стараели да напишат най-важното в първите изречения на дописките си, защото не са знаели кога линията може да прекъсне, или военните да им отнемат достъпа.
Американският историк на журналистиката Дейвид Майндич търси корените на обърнатата пирамида в докладите на Едуин Стантън министър на войната и главен цензор при президента Ейбрахам Линкълн. (35). Като пример той сочи доклада на Стантън за убийството на Линкълн в театър „Форд“ във Вашингтон от симпатизиращия на Конфедерацията Джон Уилкис Буут на 14 април 1865 г. (36)
В книгата си „Само фактите. Как „обективността“ започна да дефинира американската журналистика“ Маиндич сравнява депешата на Стантън с информацията на тогавашния кореспондент на Асошиейтед прес във Вашингтон Лорънс Гобрайт и установява, че вторият се е придържал към класическия хронологичен наратив, докато Стантън е построил протообраз на днешната „обърната пирамида“.
Маиндич разглежда „обърнатата пирамида“ като елемент и белег на културна промяна в прехода от аграрно към градско, индустриално и масово общество. Този преход неизбежно засяга и общуването на макрониво. То се деперсонализира и комерсиализира, както подчертава Джеймс Кери в есето „Технология и идеология: Случаят на телеграфа“ (Technology and Ideology: The Case of the Telegraph. James Carey. In Communication as Culture. Routledge, New York, 2009, p. 155-178).
Маиндич нарежда „обърнатата пирамида“ на трето място сред пет елемента, които според него образуват журналистическото понятие за „обективност“. Останалите четири са: безпристрастност, непартийност, фактуалност и баланс.
Новата форма на разказа следва от природата на новото съобщително средство – телеграфа, артикулирана от Кери. Телеграфът за първи път отделя комуникацията от транспорта. Той позволява контрол не само над съдържанието, но и над материални процеси. Създава по-широки от дотоговашните пространствени общности. Деперсонализира комуникацията. Затваря пространствената и отваря времевата граница в общуването. (38).
Изследване на Университета на Южна Калифорния (39) коригира теориите, че телеграфът и Гражданската война незабавно са довели до замяната на хронологичното белетристично повествование с „обърнатата пирамида“ и резюмиращия новинарски лийд, като нейн централен елемент. Хипотезата на авторите е потвърдена с анализ на съдържанието на американски вестници от XIX и началото на XX век (1860-1910 г.) Той показва на първо място, че „пирамидата“ и лийдът не са влезли в масова употреба през Гражданската война (1861-65 г.), а през Прогресивната епоха (1880-1910 г.). На второ място – според авторите те не са страничен ефект на техническите ограничения по време на войната, а резултат от подема на науката и образованието, особено на висшето образование в американското общество на границата между XIX и XX век.
Изследването показва, че резюмиращият новинарски лийд и обърната пирамида не се появяват системно в американските вестници през цялата Гражданска война и следващите десетилетия чак до началото на новия век.
По-конкретно, с този похват са написани 0,1% от материалите през 1860 г.; 0% през 1865 г.; 0,04% през 1870 г.; 0,14% през 1875 г.; 0,27% през 1880 г.; 0,38% през 1885 г.; 0,68% през 1890 г. Едва през 1895 г. този вид дописки надминават 1% от всички – 1,14%. През граничната 1900 г. те са 4,22% от всички. През 1905 г. са 6,64%.
През 1910 г. те са вече забележимите 11,03%. Средно за изследвания период материалите с резюмиращ новинарски лийд и обърната пирамида са 2,48% от всички.
Успоредно с вестникарските публикации изследователите проследяват и движението на дела на неграмотното население в САЩ. За 1860 г. те не цитират статистически данни. За 1870 г. 20% от всички тогава 31,4 млн. американци са неграмотни. През 1880 този процент падана на 17% от 50,1-милионното население. През 1890 г. той е 13,3% от 62,6 млн. население. През 1900 той е 10,7% от 76,09 млн. население.
В “История на американския народ” (40) историкът Пол Джонсън цитира данни от преброяване на населението на САЩ, според които през 1840 г. 78% от него е било грамотно. Този процент е бил 91% за бялото население. Това той обяснява с увеличаването на обхвата на децата в училище от 35% през 1830 г. (за възрастовата група от 5 до 19 години) до 50,4% през 1850 г. и 61,1% през 1860 г.
Изследователите коментират, че тези “традиционни новинарски структури може да са били изобретени и използвани в кореспонденцията между репортер и редактор, но не са стигали до печат”. Вестниците остават още дълго време верни на белетристичната традиция с хронологичното повествование и украсения стил.
Проучването посочва, че няма отделни вестници или региони в САЩ, където резмюзиращият новинарски лийд и обърнатата пирамида да са преобладаващи или по-силно присъстващи.
Проучването стига до извода, че факторите, които са променили начина на писане на новините са били три: (1) Скокът в научните открития; (2) подемът в науката предизвиква съответстваща революция в образованието; (3) революцията в образованието променя общата публика, засилва интереса ѝ към фактите и търсенето на факти, но в същото време променя и журналистите, които пишат новините в съответствие с променената публика.
Населението на САЩ се утроява от годината непосредствено преди началото на Гражданската война (1860 г.) от 31 милиона души на 92 милиона души през 1910 г.
По-точно, по данните на Джонсън, то 39,8 млн. през 1865 г., 50 млн. през 1880 г., 62,8 млн. през 1890 г. Т.е. то расте с по 25 на сто на десетилетие. През 1900 г. то надхвърля 75 млн. А преди Първата световна война преминава границата на 100-те милиона.
Между 1870 и 1900 г. учащите в училища в Америка се удвояват до 15 милиона а студентите във висши училища нарастват 12 пъти – от 500 до 6000 годишно. Докато населението се утроява след Гражданската война, процентът на неграмотните намалява с една трета.
В цитираната вече „История на американския народ“ Джонсън пише, че през 60-те години на XVIII век, в навечерието на независимостта, Америка е имала 9 колежа и университета. Преди началото на Гражданската война, през 1860 г. те са били вече 516 в 16 щата. Броят на колежите и университетите в САЩ се увеличава от 563 през 1870 г. на 951 през 1910 г., а броят на студентите в тях се увеличава от 63 000 през 1870 г. на 355 000 през 1910 г. (близо 6 пъти). При това класическото хуманитарно образование е поставено наравно с ориентираните към икономиката точни, природни, социални и приложни науки. (41)
Важни през Прогресивната епоха са двата закона на Морил (1862 и 1890 г.), с които се дава безплатно земя за строеж на колежи и на щатите се отпускат федерални средства, за да ги субсидират с цел да произвеждат специалисти за земеделието и за индустрията. (Джъстин Смит Морил, конгресмен и сенатор от Върмонт 1855-67 г. и 1867-1898 г.).
Прогресивната епоха е и рождена за разследващата журналистика в САЩ, т.нар. “мъкрейкъри” през управлението на Теодор Рузвелт– това е журналистика посветена изцяло на фактите. Много журналисти от това време се изживяват като изследователи и реформатори на обществото.
Джонсън пише за тях: “В периода 1880-1914 г. бяха по-ефективни отколкото политическите партии и законодателството в ограничаването на антисоциалните ексцесии на капитализма. Те (вестниците и списанията – б.а.) растяха дори по-бързо от гигантските индустриални корпорации. През 1850 г. е имало 260 всекидневни вестника в Съединените щати. До 1880 г. те са повече от 1000. Десет години по-късно общият им брой скача до близо 1 600 и през 1900 г. те са 2 200. През 1910 г. достига максималното си разширяване по брой на заглавия с почти 2600 вестника, произвеждани всекидневно“. (42)
Но не само науката и образованието променят журналистиката в САЩ през XIX век. Това е столетие на дълбока културна промяна в най-широкия смисъл на думата. Тя включва промяната на начина, по който обществата мислят за себе си и се изразяват.
Ще отбележа два нейни аспекта – социално-икономически и политически.
През този период, особено от 1870 г. нататък, т.е. след десетилетието на Възстановяването САЩ се превръщат от предимно аграрна в предимно промишлена страна и не само промишлена страна, а най-голямата икономика в света, с която други, дори най-силните, е трудно да се сравняват. Това се дължи в голяма степен на обширната територия, която заселниците усвояват, на колосалните ресурси и на прилагането на научни изобретения, които рязко повишават производителността на труда, поевтиняват стоките и позволяват по-високо качество на живота за мнозинството от населението в сравнение с останалата част на света.
САЩ стават най-големият магнит за имигранти в света. Благодарение на тях и на естествения прираст населението им бързо се увеличава, създават с големи градски центрове с висока гъстота на населението, неговият живот и социална структура се променят, така че се създава пазар за масовите евтини вестници. Заедно с това XIX век е векът на дефиниращото събитие в американската история – Гражданската война. Тя създава американската нация и въвлича в този процес на практика цялото население.
До началото на Гражданска война САЩ вече са най-богатата страна в света от гледна точка на жизненото равнище на населението, но от гледна точка на производството са подобни на днешните страни от Третия свят – изнасят суровини, главно памук и тютюн и внасят индустриални продукти.
Гражданската война дава мощен импулс на американската промишленост и САЩ стават в голяма степен самодостатъчни. Между 1859 и 1914 г. производството на промишлени стоки в стойност нараства 18 пъти, а до края на Първата световна война през 1919 г. – 33 пъти. Между 1860 и 1870 г. броят на работниците се увеличава с 56,6%, а на компаниите – със 79,6%. През 1840 г. САЩ са четвърти в света по промишлено производство. През 1860 г. са четвърти. През 1894 г. са първи. До това време САЩ произвеждат два пъти повече от Великобритания, която е била предишният лидер и 1,5 пъти повече от цяла Европа, взета заедно.
Увеличава се градското за сметка на селското население. През 1880 г. 49% от работната сила в САЩ е заета в земеделието. През 1910 г. този дял пада на 32,5% и на 21,4% през 1930 г.).
Железопътните линии в САЩ през 1850 г. са с обща дължина 9000 мили. През 1860 г. са вече 30 000 мили. Между 1850 и 1870 г. в железниците са инвестирани космическите за тогава 2,2 милиарда долара, а до 1916 – 21 милиарда долара. До 1890 г. общата дължина на железниците е 164 000 мили, а през 1916 г- – 254 000 – една трета от дължината на всички железници в света. (43)
Това означава не само бурно развитие на икономиката, но и историческо нарастване на свързаността на територията и на мобилността на населението. Това са все условия, които динамизират процеса на комуникация. От една страна повишават търсеното на новини, от друга – ускоряват и разширяват съобщаването им.
Политически, Гражданската война променя фундаментално тогавашната журналистика. Първо, тя е събитие, което въвлича в политиката всички. Това е война, която се води за решаване на въпроса за правата на щатите и на Съюза, за отстояването на неговата цялост, за конституционното разбиране за права и суверенитет, за премахване на робството. Второ войната е събитие, което поражда непрекъсната, ежедневна потребност от новини, от последни новини. Трето, войната поражда непрекъсната тревожност, която на свой ред стимулира потребност от осведоменост, т.е. от знаене на фактите.
Индустриализацията и войната (с всичките ѝ последствия) променят пазара на медиите в САЩ. За времето си това е пазарът на вестниците и списанията. В средата на XIX век на него се появява и информационната агенция.
До 30-те години на XIX век вестници в САЩ са два вида – партийни (субсидирани от политическите партии и защитаващи техните политики) и търговски, в които главното са били рекламата и съобщенията за движението на цените, гарнирани с малко международни новини. Това са били издания, предназначени предимно за политическата и търговската класа.
През 30-те и 40-те години на XIX век в големите градове по Източното крайбрежие се появяват първите евтини масови вестници, т.нар. вестници за 1 пени (1 цент). Издателите им се целят в неразработен досега пазар – увеличаващите се работническа класа и средна класа, които са продукт на индустриализацията.
Масовите вестници се продават шест пъти по-евтино от останалите, чиято средна цена е била около 6 пенса (цента). Особено важно за тях е, че са самоиздържащи се. Т.е., не могат да разчитат на партийна субсидия и не могат да се ограничават до съдържанието на традиционните издания, които имат утвърдена аудитория. Те трябва да отговарят на глада за новини на новата градска публика, която е образована и активна, т.е. участва и в стопанския, и в политическия живот. При това да засищат този глад на конкурентна цена, т.е. да разчитат на по-големите продажби (тиражи).
Тяхната публика е разнородна и работеща. Т.е. те не могат да рискуват да загубят част от пазара си, като преследват определена линия като партийните издания. Не могат и да разчитат, че читателите им ще имат много време за четене и разсъждения, подобно на имотните и привилегированите класи. За да оцелеят и да се развиват, тези издания се стремят да бъдат не само финансово, но семантично достъпни. Техните новини са кратки и започват с най-важното (четат се бързо), написани са просто (разбират се лесно), фактологични и безпристрастни са (т.е. полезни и ясни, а не объркващи и противоречиви).
Така се раждат обърната пирамида и резюмиращият новинарски лийд. Те представляват по-функционален начин на писане и за издателя (да продава по-лесно и повече вестници), и за публиката (по-лесно и по-евтино да ги чете), но в същото време са нещо много повече от това: Обърнатат пирамида и резюмиращият новинарски лийд са в основата на нова култура на изразяване и общуване – това е комуникационната култура на развитото индустриално и демократично общество.
Този стил и тази култура се развиват до съвършенство в информационните агенции. Те са фабрики за новини. Това, което евтиният масов вестник прави за разнородната масова публика, информационната агенция прави за разнородните масови издания. Агенциите се появяват, за да съкратят техните разходи по осигуряването на новини. Най-ясен пример за това е Асошиейтед прес, възникнала през 1846 година като кооператив (какъвто е и до днес) между няколко нюйоркски вестника, с цел да предава новини от фронта на войната с Мексико по единен стандарт, за който те са се споразумели.
В Европа новият американски начин за съобщаване на новините навлиза по-късно – към края на ХIX век и цялата първа половина на ХХ век. „Адаптацията на европейската журналистика към американските норми, практики и конвенции“, т.е. към „реториката на модерността“ в някои европейски страни продължава дори след Втората световна, показва в своя студия нидерландският изследовател Марсел Брурсма. (63)
Той отбелязва, че това става първо и най-бързо в Обединеното кралство. Причините са няколко- тук капиталистическите отношения са най-развити в сравнение с останалата част на Стария континент, отпадат правните и данъчните ограничения за печата, по-бързо отколкото в останалата част на Европа се развива демократично общество. Съответно – социалните и културните им последствия на всичко това са най-близки до тези в Северна Америка. Споделеният английски език с лаконичността си позволява лесното пренасяне на новата изразност на журналистиката от западния на източния бряг на Атлантика. И най-сетне, за това помагат и британските журналисти, пребивавали известно време в Съединените щати и повлияни от американското световъзприемане, мислене и изразяване.
Вместо да се занимава с американския „културен империализъм“, Брурсма отдава предпочитание на авторите, които разглеждат „американизацията“ на европейската журналистика като отражение на „модерността и на масовото общество и тенденцията за глобализация на културите и на потребителските пазари“. Политически американизацията може да се разглежда и като преход от партизанския печат към свободния печат, а терминът може да бъде използван като „синоним на професионализация и модернизация“.
През епохата, в която на двата бряга на Атлантика възникват и се развиват демократични и пазарни общества „образованието и стандартът на живот се подобряват и повече граждани получават правото да гласуват и да участват в официалната политика – пише Брурсма. – В същото време технологичните иновации процъфтяват и се развиват потребителски общества, които позволяват на индустриалните производители да продават своите продукти на масовите пазари. (Подчертаванията са мои – б.а.) Темпото на тази обществена трансформация обаче се различава в различните страни. Обединеното кралство очевидно е фаворит със Северна Европа и Франция. В Южна Европа нивата на грамотност, икономическият растеж и възходът на демокрацията отнемат повече време, в някои страни дори до последните десетилетия на ХХ век. Репресивни режими и цензура ограничават печата в Гърция, Испания и Португалия“.(64)
„Новинарският стил навлиза в Европа през Обединеното кралство през 1880-те. В резултат на трансформацията към масова преса, комерсиалните издатели прегърнаха този стил, който беше успешно разработен и използван в Съединените щати за изграждане на широка читателска база“. (65)
Ролята, която САЩ изиграват в следвоенното възстановяване на Европа и за да ограничат разширяването на съветската сфера на влияние, има и своя културен аспект, включващ медиите. Американският тип новинарство идва заедно с „Кока Кола“, „Лъки страйк“, уестърните и рокендрола и цялостния култ към американския начин на живот, подчертава авторът. То е част от ритуала на победилата демокрация.
Брурсма разглежда американизацията и като преход от преобладаващия в Европа преди нея „разсъдъчен, тълкувателен“ тип журналистика, вплетена в политиката, литературата и публицистиката. Старият европейски журналист се изживява като мислител, трибун, образовател, педагог, интелектуален водач. Неговото работно място е кабинетът. Той не тича да събира новини и да прави сензации, стои над всекидневните тривиалности.
Обратно, при развитието на масовия евтин печат в Европа и най-напред във Великобритания „за да привлекат широка публика, вестниците усещат необходимостта да заемат по-неутрална позиция, вместо да бъдат организирани според определени идеологически възгледи. Новинарският стил е съсредоточен върху фактите, докато новинарската стойност предлага централния организиращ принцип. Това апелира към усещането за бързина, което сякаш характеризира модерността и позитивистките стремежи на науката и технологиите. Да съобщават новини, вместо да оценяват света от политическа, социална и културна гледна точка стана най-важната и ценена дейност за журналистите“. (66)
Авторът посочва двойнствеността на европейската реакци – от една страна е възхищението от жизнеността на американския модел, но от друга – възмущението или презрението от чисто търговската логика, съчетана често с ниско интелектуално равнище. Настъпателното поведение на американските репортери, решени на всяка цена да направят „удар“ е била неприемливо от гледна точка на консервативните европейски поведенчески норми и на социалната стратификация – антипод на американския егалитаризъм.
Американизацията означава и нова организация в редакциите и на съдържанието по страниците на европейските вестници, възприемащи къде изцяло, къде отчасти презокеанския модел на журналистика. Журналистът престава да бъде „писател“ и „автор“. Неговата индивидуалност остава на заден план. Производството на материалите е разделено на операции, подобно на производството на масови автомобили в конвейрите на Хенри Форд. Репортерът тича по местата и след хората, които раждат новини. Неговата задача е да донесе заглавие, а не свои мисли за живота и света. Той дори рядко се подписва, защото носи само суровината за крайния продукт, който е дело на редактори и оформители, следващи строго определени стандарти, съответни на масовия пазар.
Старото дълго и хронологично повествование, в което читателят сам трябва да намери новото и интересното е заменено с „пирамидалното“, което го атакува от първия ред с новото и важното, градира подробностите и изхвърля ненужното. Променя се и външният вид на вестниците. До „американизацията“ техните колони се пълнят като „наденица“ с информации, статии, антрефилета по рода на тяхното пристигане. Почти няма разлика в шрифтовете, отделните материали или нямат заглавия и са разделени само от графични елементи (например линии, получер шрифт на първите думи), или, ако имат, те приличат по-скоро на рубрики, най-общо и неясно маркиращи темата като например „Войната“ или „В парламента“. Американският тип журналистика режисира страниците, въвеждайки заглавия, разказващи сюжет и набрани с едър шрифт и подредени отгоре надолу по важност и привлекателност.
Ако трябва на техническо професионална ниво да обобщим предимствата на „американския“ журналистически дискурс и на обърнатата пирамида като негова конкретна проява, те са, че пести време и усилия на читателя. Помага му да се ориентира, като градира съдържателните елементи по важност. Позволява сбито изложение – повече съдържание в по-малко думи. Улеснява редактирането / съкращаването на текста – отдолу нагоре, без да се налага пренаписване.
2.2.2 Елементи на „обърнатата пирамида“
Различните учебници и помагала по журналистика, както и наръчниците на големите информационни агенции, посочват няколко градивни елемента на обърнатата пирамида.
На първо място сред тях е лийдът. Това е първият абзац, който обобщава най-важното в текста. Следва вторият абзац, който съдържа най-важните допълващи и поясняващи лийда обстоятелства. Задължителният трети елемент е цитатът. Той потвърждава лийда и придава автентичност на разказа (44).
Особено важен „етаж“ на „пирамидата“ е т.нар. nut graph. Това е трудно преводим термин, идващ от американската новинарска практика. Той произлиза от идиома to say something in a nutshell (буквално „да кажеш/побереш нещо в орехова черупка), т.е. да кажеш нещо сбито, синтезирайки смисъла му „в две думи“. Думата nut (орех) се използва и в смисъл, че тази част от текста съдържа „ядката“, ядрото на съдържанието му.
Предполагам, че точният смислов превод на nut graph на български е „ключов абзац“. Той е ключов, защото поставя първите три абзаца в контекст и подсказва на читателя защо казаното в тях е важно и защо трябва да продължи да чете. Този абзац отговаря на въпроса: „И какво от това?“
Следващите, най-ниски етажи на „пирамидата“ са контекстът и бекграундът, т.е. абзаците, които посочват мястото на новината в перспективата на „голямата картина“ и които разказват предисторията ѝ.
На всеки от тези елементи ще се спра в отделни части на тази книга.
Използвана литература:
33. Щефан Рус-Мол, Иво Инджов. Журналистиката. Учебник и наръчник. „Изток-Запад“. София, 2017, стр. 72-85
34. Chip Scanlan. Birth of the Inverted Pyramid: A Child of Technology, Commerce and History. https://www.poynter.org/reporting-editing/2003/birth-of-the-inverted-pyramid-a-child-of-technology-commerce-and-history/
35. David T.Z. Mindich. Just the Facts. How “Objectivity” Came to Define American Journalism. New York University Press. 1998. p 64
36. Abraham Lincoln’s assassination: Official accounts of the President’s murder in 1865 President Lincoln assassinated: Official account (1865) (clickamericana.com)
37. Technology and Ideology: The Case of the Telegraph. James Carey. In Communication as Culture. Routledge, New York, 2009, p. 155-178
38. James Carey. Пак там.
39. THE EVOLUTION OF THE SUMMARY NEWS LEAD By Marcus Errico marcuse@eonline.com with John April, Andrew Asch, Lynnette Khalfani, Miriam A. Smith, and Xochiti R. Ybarra University of Southern California http://blogs.elon.edu/mhm/files/2017/03/Media-History-Monographs-Volume-1.pdf
40. Paul Johnson. A History of the American People. Harper Perennial. New York, 1999, p. 392-394
41. Пак там.
42. Paul Johnson. A History of the American People. Harper Perennial. New York, 1999, pp. 601-602
43. Paul Johnson. A History of the American People. Harper Perennial. New York, 1999, pp. 511-627
44. Matthew Winkler and David Wilson. The Bloomberg Way. A Guide for Reporters and Editors. 10th Edition. Bloomberg News, 1998, pp. 56-6263.
63. Marcel Broersma. Americanization, or: the Rhetoric of Modernity. How European Journalism Adapted US Norms, Practices and Conventions. The Handbook of European Communication History, 2019
64. Пак там. Стр. 6
65. Пак там. Стр. 9
66. Пак там. Стр. 10