Русия не е склонна да променя двустранните си споразумения с шест страни от ЕС, включително с България, за строителсвото на газопровода “Южен поток”, за да ги пригоди към изискванията на европейските правила в енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет, обяви днес в Брюксел руският постоянен представител в Европейския съюз Владимир Чижов.
Европейската комисия заплашва шестте страни по пътя на бъдещия газопровод – Австрия, България, Гърция, Словения, Унгария и Хърватия – с процедура за нарушение и евентуални глоби, ако те не променят споразуменията, за да отразят те изискванията на цитирания пакет – разделяне на производството от преноса на енергия, равен достъп на доставчиците до тръбата и неазависим управител на газопровода.
По идея на българския енергиен министър Драгомир Стойнев през декември споменатите държави упълномощиха Комисията да преговаря с Москва от тяхно име.
“Нъпълно уважавам превителствата на тези шест държави-членки на ЕС, които подписаха междуправителствени споразумения с моята страна”, каза днес Чижов на дискусия в Европейския център за политики, мозъчен център в Брюксел. “Сигурен съм, че те са си давали сметка за последствията и усложненията, които могат да възникнат”.
“Ако те са се съгласили да дадат преговорни пълномощия на Европейската комисия, ние ще разговаряме с Европейската комисия, но не по въпроса да обявим тези споразумения за невалидни. Ще говорим за възможността може би да пригодим разпоредбите на Третия енергиен пакет към тези споразумения, а не обратното”.
Първите разговори по темата се очакват между руското правителство и европейския комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер в средата на този месец в Москва. Те ще са част от подготовка за редовна среща на върха ЕС-Русия в края на януари.
През декември Йотингер обеща Комисията да е “адвокат” на шестте държави в разговорите с Русия. Дипломати обаче изразиха скептицизъм, че това ще накара руснаците да отстъпят от условията на вече подписаните договори.
Брюксел иска да накара Русия да поиска изключение от правилата на “Южен поток”, както тя поиска и получи за наземната част от газопровода “Северен поток”, който я свързва с Германия под Балтийско море. За подводната част от тръбата Третият енергиен пакет не важи, защото тя е извън територията на ЕС. Той разрешава такива изключения временно и под условие с мотива да стимулира инвестициите в изграждане на нова енергийна инфраструктура.
Ако шестте европейски страни в проекта не изпълнят споразуменията си с Русия, тя може да ги съди за гигантски неустойки. Ако ги изпълнят, могат да си навлекат подобни санкции от ЕС. Комисията заяви през декември, че тя не иска да спира строителството на газопровода, но че ще започне процедури за нарушение срещу участващите в него страни, веднага щом по него потече газ /по план през 2019 г./, ако дотогава споразуменията не са променени и предподписани в съответствие с Третия енергиен пакет.