Румънската битка за ранен доклад от Брюксел за правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния се увенча с точно обратния резултат.
Току-що Европейската комисия съобщи, че ще публикува доклада си през януари, вместо през декември, както беше предвидено досега.
“Потвърждавам, че Комисията ще публикува доклада през януари 2014 г.”, каза говорителят Марк Грей.
Букурещ искаше той да е в края на ноември, или в началото на декември. София си траеше.
Румънците се надяваха, че по-ранен доклад би им позволил да поставят на последната за годината среща на върха на ЕС, насрочена за 13 и 14 декември, за пореден път въпроса за приемането им в Шенген, европейската зона без граничен контрол.
“Те са луди”, коментира европейски дипломат, пожелал анонимност. “Наистина ли вярват, че Франция ще обсъжда разширяването на Шенген при проблемите, които има с техните роми?”
Членките на Шенгенската зона признават България и Румъния за технически готови да влязат в нея, но им нямат политическо доверие заради продължаващите проблеми с корупцията, организираната престъпност и правосъдието.
За да разгледат отново кандидатурите на балканските кандидатки, те искат да видят доклада, който Комисията публикува всяка година по тези въпроси.
Френският министър на вътрешните работи Манюел Валс неотдавна поиска в телевизионно интервю от България и Румъния да си приберат ромите от страната му.
От Брюксел му отговориха, че те са свободни да живеят, където си поискат в ЕС, защото са негови граждани, досущ като французите. И му препоръчаха да ги интегрира.
После френският президент Франсоа Оланд свика заседание на министрите си и им каза като говорят каквото мислят, да мислят какво говорят.
Докато беше в опозиция преди година и половина, Валс критикуваше администрацията на предишния президент Никола Саркози заради опитите ѝ да депортира български и румънски роми.
Те докараха на Франция унизителна процедура за нарушение на европейското законодателство и промяна на подзаконови нормативни актове под диктовка от Брюксел.
Срещу разширяването на Шенген сега не е само Париж. Резервите си не е оттеглила Холандия. Против е и Финландия. Германия също е скептична заради проблемите, които има с т. нар. “социални туристи”, също в мнозинството си роми, които отиват там, за да злоупотребяват с щедрата ѝ система на социално осигуряване.
Това е една от главните причини Стара Европа да не бърза да отваря Шенген за българи и румънци. Ако спре да регистрира влизанията им, както прави сега на шенгенската граница, тя губи последното правно основание да ги изгони, ако те остават там, без да работят и разчитат само на социални помощи. За които не са правили вноски.
Според сегашната директива за свободно движение на гражданите в ЕС №38/2004 г. след три месеца престой в различна от неговата държава, европеецът трябва да докаже пред властите на приемащата страна, че има от какво да се издържа и че не е в тежест на социалната ѝ система.
Ако влизането му не е регистрирано на границата, няма с какво да се докаже колко време той е пребивавал. Това е възможно и чрез задължителна адресна регистрация. Не може да се очаква обаче да я правят хората, които отиват да злоупотребят с правото на свободен престой в други страни от ЕС.