В края на миналата седмица получих като лично съобщение във “Фейсбук” следния отговор на тази публикация в моя блог от Мая Добрева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия. Публикувам отговора й с нейно съгласие. Уточнявам, че в деня, когато публикувах споменатия постинг, направих няколко опита да се свържа с госпожа посланичката или с друг дипломат от мисията, но не успях. Поемам изцяло отговорността за това. В.Ж.
Уважаеми господин Желев,
Не знам за какъв намален състав пишете по отношение на посолството на Република България в Брюксел, но един българин да говори така за българското посолство е грозно, още повече когато това е човек като вас. Ако исках драма и публичност, щях да го напиша като коментар на блога ви, където съветвате да не се звъни в посолството и правите нелицеприятен коментар. Не ми е известно да сте ме търсили нито преди, нито след атентата. Посолството работеше в пълен състав и нито един служител не беше освободен да работи от дома си. Имаше създадена организация за подслон и дежурства на 24 часов режим. Единственият почивен ден за всички нас беше понеделник, но отново имаше дежурен. Забелязвам във вашите коментари тенденциозно отношение към посолството. А можехте да се опитате да говорите с мен. Да, посолството има ръководител и за Ваша информация за по- малко от три седмици връчих акредитивните си писма, което не е обичайно, защото обикновено се чака доста по- дълго. А и съгласно протокола, двустранният посланик е най-високо в йерархията и е малко нелепо да не отчитате моето присъствие тук. Не възразявам да имате симпатии към определено дипломатическо представителство, но се въздържайте от оценка за българското посолство в Брюксел, когато никой не ви я иска и още повече е изкривена. Надявам се да имаме възможност за добро сътрудничество занапред. Желая ви здраве, обективен поглед и безпристрастност в работата.
Мая Добрева
Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия.
|
Аз не Ви познавам, г-н Желев, но Ви благодаря, че споделихте оценката си за посолството, дори и да сте мислели, че никой не Ви я иска. Това е свобода на словото. Аз не познавам и посланика, но на база само на това, което Вие сте написали и тя е отговорила, съм склонна да варвам на вас.