Кой ще мигне пръв? Май пак ще мигнат заедно

Десет седмици преди края на преходния период на Брекзит, наблюдаваеме сцена, позната от преговорите по споразумението за излизане на Великобритания от ЕС. Борис Джонсън войнствено заявява, че Брекзит ще има със сделка, или без сделка, ако ЕС продължава да бъде толкова неотстъпчив. После сделката става в последния момент и никой у дома не може да упрекне британския прамиер, че не се е борил за интереса на страната си. Днес Джонсън прави същото: призовава британците да се готвят за бъдеще без търговско споразумение с ЕС след 1 януари. Минути по-късно негов говорител казва, че преговорите са приключили и главният преговарящ на ЕС Мишел Барние няма смисъл да идва за нов техен кръг в Лондон другата седмица. Все пак Лондон, не изгаря и последния мост – готов е “да слуша”, ако Европа промени позицията си. Лидерите на ЕС се държат по същия начин. “ЕС продължава да работи по споразумение, но не на всяка цена”, казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в отговор на Джонсън. Френският президент Еманюел Макрон заплашва ЕС да прекъсне достъпа на Британия до неговите енергийни мрежи, ако тя отнеме достъпа на европейските рибари до нейните води. Никоя от преговарящите страни не иска да мигне първа. Когато стигнат до точката, от която няма връщане, ще намерят начин да мигнат заедно – a win-win situation. Защото бъдеще без търговско споразумение между ЕС и Обединеното кралство би било поражение и за двете страни. В такова бъдеще няма да има победители. То определено не би било нещо, с което да спечелиш избори. Да си представим само опашките от двете страни на Ламанша. И те ще бъдат само първият, но не и най-големият проблем.