Пета глава: Език и стил но новината
Както имат своя уникална композиция, съвременните новини имат и свои характерни език и стил.
Те имат свои жанрови, т.е. родови, белези като краткост, безпристрастност, яснота, разговорност, в които се оглежда социалната им функция и спецификата им на културна форма.
Тук ще се спра поотделно на някои от тези характеристики.
Достъпност
Ако трябва с една дума да опишем правилния език на новината, тя е „разбираем“. Това е условието той да стигне до максимално широка аудитория.
Да се опитаме да „разложим“ разбираемостта на съставните ѝ понятия. Преди всичко тя засяга лексиката на новината, т.е. думите, които използвате.
Те не бива да излизат извън познавателната рамка на вашия читател. Иначе рискувате да изгубите вниманието му.
Вместо „многогодишна финансова рамка“ на ЕС, напишете „седемгодишен бюджет на ЕС“.
Вместо „механизъм за сътрудничество и проверка“, напишете „европейското наблюдение върху България и Румъния“.
Вместо „маастрихтски и копенхагенски критерии“ напишете „европейски изисквания за финансова стабилност“ и „политически условия за членство“ в ЕС.
Т.е., да сте разбираеми, означава да бягате от специализирания речник на групите, чиито събития отразявате – бизнес, политици, бюрократи, еврократи. Всяка от тях има свой жаргон. Той кара непринадлежащия към тях човек да се чувства външен, отчужден.
Това е обратно на интересите на медиума, чийто основен интерес е да приобщава, т.е. да образува около себе си общност – колкото е възможно по-голяма. Така че първото правило на новинарския език е: убий жаргона. Разказвай сложните неща с разговорния език на всекидневието, но не с уличния жаргон. Това не е лесно.
Да обясняваш непознатото на познатия език означава да имаш съответните познания за специализираната област, която мнозинството от хората не познават. Т.е. изисква компетентност.
Преодолейте изкушението да копирате административния стил, когато работите с документи, или цитирате представители на институции. Това отблъсква читателите.
Разликата между ведомствената и публичната комуникация е, че при втората възприемащата страна има свободен избор. Тя може да чете, но може и да не чете, може да слуша и да гледа, но може а да не го прави. Тя няма да ви избере, ако говорите на различен от нейния език.
Пишете на български. Винаги използвайте българска дума, за да замените чуждица. „Започвам“ вместо „стартирам“, „предизвиквам“ вместо „инициирам“, „осъществявам“ вместо „реализирам“, „умножавам“ вместо „мултиплицирам“, „завършвам“ вместо „финализирам“, „подчертавам“ вместо „акцентирам“, „тълкувам“ вместо „интерпретирам“.
Краткост
Кажете колкото можете повече с възможно по-малко думи.
Изградете си навик да броите думите в заглавието, лийда и в целия текст.
Съкратете всичко, без което можете да минете. Така улеснявате възприемането на текста и читателят ще ви бъде благодарен, че му пестите време и усилия.
Ако можете да кажете нещо с една дума, не го казвайте с повече.
„Бомбата уби пет души“ е много по-добро от „бомбата отне живота на пет души“.
„Блумбърг“ съветва: „Никога не използвайте дълга дума, когато и кратка стига.
Ако е възможно да съкратите дума, винаги я съкращавайте“. (62)
Избягвайте ненужните прилагателни. Например: „В срещата участваха представители на 21 различни страни“.
Щом са 21, очевидно, че са различни. Т.е. не хабете думи, за да казвате очевидното.
Използвайте кратки и прости изречения, като започвате от най-важното.
Винаги, когато е възможно, разделете дългото сложно изречение на няколко прости.
Избягвайте подчинените и вметнатите изречения, обособените части, особено в началото на изречението.
Простота
Избягвайте псевдобелетристиката. Не гримирайте новината като художествена проза, защото това е кич. Работите в съвършено различен жанр, където простотата и яснотата създават стойността.
Уравновесеност и неутралност
Избягвайте емоционално натоварените думи и изрази. Можете да прозвучите пристрастно заради тях.
Деятелен залог
Това е основно изискване в писането на новини.
При деятелния залог подлог е извършващият действието, а пряко допълнение е обектът на действието.
„Парламентът прие закона“, а не „Законът беше приет от парламента“, което е същото, но в страдателен залог.
В страдателния залог подлог става обектът на действието, а обстоятелствено пояснение е извършителят (субектът на действието). Т.е. страдателният залог разменя ролите.
Деятелният залог е за предпочитане в новините заради краткостта си. Първото изречение казва с три думи това, което второто казва с пет.
Той е за предпочитане и заради яснотата си. При него е ясно кой какво и на кого прави. Размяната на ролите в страдателни залог размива картината и разменя ролите и ударенията в нея.
Затова той е типичен за бюрократичния език, където замъгляването на смисъла често е целенасочено. („Беше решено…“, „стигна се до разбирането…“ и пр.
Динамика
Добре написаната новина предава действие.
Действието в езика носят глаголите.
Следователно репортерът винаги предпочита глагола пред отглаголното съществително.
„Новата технология води до повишаване на производителността на труда и до запазване на чистотата на въздуха“ е тромавият и чиновнически начин да се каже „новата технология повишава производителността на труда и запазва чистотата на въздуха“.
Заключение
Журналистиката и новинарството като основна нейна част е самостоятелен дял на словесността, форма на културата, професия и обществена институция от началото на индустриалната епоха.
В днешния си вид тя е неразделна от масовото общество и масовата култура, тя е едно от превъплъщенията на последната.
Като такава журналистиката има своя уникална жанрова специфика и стилистика – т.е. набор от повтарящи се и характерни само за нея „практики, конвенции и форми“.
Ядрото на журналистическия дискурс са актуалността, достоверността, деперсонализацията на разказа в новините, претенцията за обективност заедно с резюмиращия новинарски лийд и обърнатата пирамида.
Главната особеност на този вид повествование е, че подрежда света не хронологично, а смислово, градирайки случващото се по важност, а не по последователност.
Този модел на общуване запазва и развива своята функционалост и в дигиталната епоха.
Цитирана литература:
62. Matthew Winkler and David Wilson. The Bloomberg Way. A Guide for Reporters and Editors. 10th Edition. Bloomberg News, 1998, p.25