Европейският парламент прие днес следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, чието изпълнение започва от догодина.
Депутатите гласуваха на пленарно заседание в Страсбург 573 на 126 с 19 въздържали се да одобрят новата многогодишна финансова рамка на ЕС, която е първата намалена спрямо предишната в историята му.
Тя предвижда ангажименти (таван на приходите) от 960 милиарда евро и плащания (разходи) от 908 милиарда евро изчислени по цени от 2011 година. И двете са с по 34 милиарда евро под изтичащата тази година рамка.
За да влезе в сила новата рамка, трябва да получи одобрението на Съвет на министрите на 2 декември.
“Можехме да постигнем повече”, каза българският евродепутат Ивайло Калфин (Социалисти и демократи), зам.председател на парламентарната комисия по бюджети, който беше съвносител на решението заедно се белгийския си колега Жан Люк Деан (Европейска народна партия). “Европейският бюджет можеше да е инструмент на растеж много повече, отколкото е сега”.
“По-добре е да имаме съкратен бюджет отколкото никакъв”, заяви колегата му Андрей Ковачев (ЕНП). “Този бюджет е глътка инвестиционен въздух за местната власт особено за най-бедните региони какъвто е Северозападния български регион”.
“Тази бюджетна рамка не решава нищо. Тя не беше възможната най-добра, тя не беше възможната най-малко лоша, тя беше единствената възможна”, заяви председателят на комисията по бюджети Ален Ламасур (Франция, ЕНП). “Тя няма да издържи нито седем, нито дори три години . Тази рамка не може да осигури минималната солидарност между държавите-членки.”
Лидерът на зелените в парламента Даниел Кон-Бендит описа гласуването на бюджета като “голяма комедия”. “Всички изказали се заявиха, че това не е бюджетът, който ни трябва, но после гласуваха за него”, каза той. “Всичко, което се говори за “Европа 2020″ и иновациите няма да се случи. Забравете го!”
Намалението стана още през февруари под натиска на държавите – нетни донорки заради икономиите, които кризата ги кара да правят у дома. Парламентът, който има равна власт с тях в одобряванета на европейския бюджет, успя да извоюва няколко отстъпки.
Липсата на споразумение обаче означаваше от следващата година ЕС да има служебни годишни бюджети, в които всеки месец да харчи 1/12 от разходваното предходната година.
На първо място столиците се съгласиха да увеличат разходите на съюза за тази година с 3.9 милиарда евро, вместо да прехвърлят неиздължени плащания в 2014 г.
Те приеха и цялата правна основа за различните програми да бъде одобрена в съвместни решения с парламента. Така голяма част от нея ще бъде гласувана на тази сесия.
Депутатите изтръгнаха от държавите съгласие да създадат съвместна група за реформа на приходите в европейския бюджет. Те искат да увеличат дела на собстветните му ресурси, за сметка на вноските на правителствата, които сега дават 75 на сто от приходите. Целта е ЕС да добие по-голяма автономия на бюджетната си политика, която сега се диктува от столиците.
Правителствата приеха и искане на парламента за т.нар. “гъвкавост”, т.е. непохарчени средства да могат да се местят от перо в перо или от година в година, вместо да се връщат на държавите-членки.
Последният компромис е т.нар. “преглед в средата на периода”. Той означава, че през 2016 г. Комисията ще представи на законодателите проект за ревизия на бюджета в съответствие със социално-икономическата обстановка в Европа.