Брюксел обяви нови пожелания за "европейско" решение на миграционната криза

Европейската комисия днес обяви “пътна карта” за връщане на Шенгенската зона към нормално функциониране, без контрол по вътрешните ѝ граници до края на тази година; за “масови премествания” на бежанци от Гърция и Италия и за презаселванията им от лагери в Турция в европейските страни и за връщания на мигранти без право на международна закрила от държавите на ЕС в Турция.

Комисията обявява такива намерения от миналото лято, но досега не успява да ги осъществи, защото част от държавите-членки се съпротивляват.

Някои от тях, като Словакия например, оспорват в Съда на ЕС приетите с квалифицирано мнозинство от Съвета на министрите схеми за преместване на общо 160 000 бежанци като незаконни.

Avramopoulos

Димитрис Аврамопулос. Снимка Европейска комисия

Действащото законодателство за убежището в ЕС, т.нар. Дъблински регламент, изисква кандидатът за международна закрила да остане в страната, където за първи път е стъпил на европейска територия, докато молбата му бъде решена.

Брюксел обявява “картата” в навечерието на среща на върха между ЕС и Турция в Брюксел в понеделник, която комисарят по миграцията, гражданството и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос обяви за “решаваща”.

“Планът ЕС-Турция (за намаляване на миграционния поток – б.а.) започва да носи плодове, но искаме потоците драстично да спаднат”, каза Аврамопулос.

Той обаче не обясни как Европа ще постигне това, след като не успя през цялата минала година и началото на тази. Комисарят не каза и защо Турция изведнъж  ще започне да приема обратно мигранти без право на пребиваване в ЕС.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс и комисарят по политиката на съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хаан са днес в Турция за разговори с нейното ръководство, които трябва да подготвят срещата в понеделник. Е

С обеща на Турция 3 милиарда евро помощ за двата и половина милиона сирийски и иракски бежанци на нейна територия заедно с ускоряване на преговорите ѝ за членство и за безвизов режим с ЕС.

Аврамопулос видя положителни знаци в това, че турските власти са приели 308 подлежащи на връщане мигранти и че са представили първите проекти за хуманитарна и образователна помощ за бежанците на тяхна територия на обща стойност 95 милиона евро.

Комисията предупреждава държавите-членки отсега да отделят ресури за бъдещата Европейска гранична и брегова охрана, за да започне тя да действа още от септември, каза Аврамопулос.

Дали това ще стане обаче е под голям въпрос, тъй като регламентът за създаване на агенцията трябва да мине през Съвета на минстрите и през Европейския парламент и е пълен със спорни въпроси – основно свързани с националния суверенитет.

Проектът предполага Брюксел да разполага с корпус за намеса от минимум 1 500 полицаи, който да може да изпраща по критични места по външните граници на  ЕС, дори държавите, в които те се намират, да не искат това.

“Трябва да адресираме сериозни недостатъци по външните ни граници”, каза Аврамопулос, отбелязвайки, че за това Комисията работи с властите на родната му Гърция. “Не можем да имаме свободно движение вътре, без да управляваме ефективно границите ни навън”.

Пътната карта призовава “да се премине от едностранни решения към координирана охрана на границите и вътрешният контрол в Шенген да се вдигне до края на тази година”.

В момента осем от 26 страни в зоната са възстановили контрола по нейни вътрешни граници – изключителна и временна мярка, която Шенгенският граничен кодекс им позволява да поддържат максимум шест месеца при извънреддни обстоятелства.

Ако обаче сериозните и системни проблеми по външните граници на зоната продължават, държавите от нея могат да решат да продължат контрола до две години – нещо, което Брюксел иска да избегне и което заплашва на практика да изолира Гърция, превръщайки я в голям мигрантски лагер. Решението приндлежи на вътрешните министри на държавите-членки.

Аврамопулос каза, че до месец и половина ЕС ще започне да работи по проект за ревизия на Дъблинския регламент, с цел да облекчи натиска върху т.нар. “фронтови държави”, който първи посрещат миграционните вълни.

Той подчерта обаче, че дотогава ЕС трябва да спазва вече многократно нарушавания регламент и да върне незаконно пребиваващите в неговите страни там, откъдето са дошли.

Комисарят не отговори как ще стане това и дали се отнася и за мигратите, които миналата есен Германия покани в нарушение на Дъблинския регламент.

Leave a comment

Send a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *