За какво ни е училище?
Всичко го пише в “Гугъл”.
Набираш ключовата дума в полето и готово. Даже няма нужда да я набереш правилно.
Ако напишеш “Урешарски”, “Гугъл” те поправя, учтиво: “Може би търсите “Орешарски”?
С “О”, или с “У”, все тая – и снимката е същата, и биографията.
И “О-став-ка!”
Ако напишете “Уставка!”, “Гугъл” ще попита вежливо: “Може би имахте предвид “Оставка!”
За какво ни е правопис? Запетайки? Само пречат.
Да се помилва, не да се обеси, или: Да се помилва не, да се обеси?
Това е отживял въпрос. В Европа вече не бесят. Значи и запетайки не трябват.
Ако все пак някой толкова иска да знае, във “Фейсбук” има едни ръчички. Палец нагоре – да се помилва. Палец надолу – да се обеси.
За какво ни е да четем? Нали можем да гледаме?
Щракаш копчето: И хоп – България без цензура.
И светът ти идва на крака. Кеф ти Обама, кеф ти Барозу, кеф ти Путин.
И Мишо Миков, и Мая Манолова. М.М. & М.М.
И това е сложно. Точките пречат. Буквите са много. И се повтарят. ММ (2) или 2хММ е по-добре. Или направо 4М.
Обаче! Ако не четем, как ще ползваме “Гугъл”? Трябва да го научат до говори.
ММ! (Мамка Му! – б.а.)
