Той беше първият демократично избран президент на България и един от малкото ѝ истински дисиденти по времето на комунизма, съосновател и първи лидер на СДС. Той беше сред лидерите в началото на българския път към Европа и към НАТО. “Разграждането на системата”, което той започна, продължава и днес. Дали си е представял, че ще е толкова бавно? Когато стана политик, той не престана да бъде философ. Колкото и трудности да му струва това. Книгата му “Фашизмът” отвори очите на мнозина през 1980-те. Желев е сред малцината нови държавници, които властта не промени. Той остана наистина “човек от народа” и се нарежда сред малцината честни, принципни и мъдри хора начело на държавата през последните 25 години. Мразеха го номенклатурите – както червената, така и новоизпечената синя. За разлика от него тях ще ги забравят. Той ни остави и идеята за президентска република подобна на Франция, защото рано осъзна, че трябва да има ръчна спирачка за правителствата родени в незряла демокрация от пропорционална избирателна система. Вечна му памет.