За хубавите неща, които са доплували у нас по Дунава
България получава независимостта си през 1878 година от война между две деспотични полусредновековни империи. Русия е отменила крепостничеството едва 13 години по-рано. До падането на халифата и трансформацията на Османската империя в светска република остават 35 години.
Откъде да дойде в България свобода? Откъде да дойде демокрация? От освободителите? Или от тези, от които те ни освобождават?
Не че е нямало откъде. Трябва обаче да си даваме сметка за източниците.
Това е първичната “демокрация” на селската патриархална община. От нея сме наследили любовта към равенството и нуждата от Тато. И аксиомата, че никой не е по-голям от хляба. Дори свободата.
Родната българска свобода е свободата на хайдутина. Тя е алтернатива на смъртта. Тя е свобода от държавата. Следователно тя е антидържавна и често – антисоциална. Протестна свобода. Тя е красива и романтична, но се изражда в диктатура, когато потисникът и изедникът вече ги няма и хайдутинът е дошъл на власт. Тогава той развъжда контрахайдути. И коли народа си, както и турчин не го е клал.
Мисля че разликата между хайдушко движение и организирана престъпност е чисто хронологична и терминологична. Не е обаче същностна. И двете са отрицание и подмяна на държавата и силово налагане на личната свобода. И на закрила алтернативна на държавната.
Всичката останала свобода и демокрация, която сме видели в Третата българска държава, е доплувала у нас по Дунава. И каквото сме прихванали от нея – това е. Тя не е местна порода. Затова периодично е била отглеждана и унищожавана. От вътрешни и външни сили, които понякога са действали заедно.
Успешното решаване на един въпрос обикновено тръгва от правилното му формулиране.
Въпросът: “Как да се оправим?” не се превежда:”Кога ще сме демократични?” или “Кога ще сме свободни?” Щом са ни пуснали в Европейския съюз, значи сме такива в задоволителна степен. Въпросът е: “Докога това, което ни прави част от Европа, ще доплува до нас по Дунава?” Докога свободата и демокрацията ни няма да са хайдушки и постхайдушки, а граждански? Кога те ще имат автентична българска почва?
Ако бях кандидат на следващите избори, ключовата ми дума щеше да бъде “модернизация”. Тя предполага, че моята свобода не означава непременно нечия смърт. И че чуждата свобода не е непременно за сметка на моята.