Извинявайте, че ви развалям неделния следобед, но изведнъж се сетих как да спасим българските медии.
Трябва да ги изнесем. Както европейската промишленост прави с производствата си. Праща ги в Китай. Защо? Защото в Китай има много и трудолюбиви китайци. Те работят много за малко пари. И произвеждат много и евтини неща. В Европа – обратно – има все по-малко, все по-стари и Wedding Guest Dresses все по-мързеливи европейци. Те работят малко за много пари. И произвеждат все по-малко и все по-скъпи неща.
Когато родината ти не ти позволява да правиш нещо добре, ти отиваш да го правиш някъде другаде. Това са го открили още древните римляни. Ubi bene, ibi patria (където е добре, там е родината) гласи тяхната пословица.
Преди Sweetheart Wedding Dresses малко прочетох едно интервю на Соломон Паси, човека който вкара България в НАТО (макар тя отначало да не искаше), за българския вестник “Обзор” в Лос Анджелис. В него г-н Паси пак подсказва свежа идея: “Когато на всеослушание се коментира липсата на свобода на медиите у дома, смятам че българските медии в чужбина могат да заемат именно тази ниша: на медии, хем български, хем свободни.”
Телевизиите може и да вървят след победителите, но вестниците трябва да вървят след своите читатели. Ако все повече читатели се ориентират към Терминал 1 и Терминал 2 и все повече писатели трябва да помислят за това. По света има толкова места, където няма Пеевски. Пишеш си каквото искаш и го пускаш в Интернет. Не вярвам точно сега да назначат Пеевски за министър на информацията с ресор Интернет. Нали остана депутат? След като не можа да стане министър на любовта (да използвам термина на Оруел).
Що се отнася до печатните издания, те трябва да станат безплатни и да ги хвърлят от самолет като позиви. Народът ще се избива – хем истина, хем без пари. И тиражите ще скочат, а с тях – и рекламните приходи. Днес навсякъде по света можете да правите свободен български вестник, освен в България. И в Китай, и в Куба, и в Северна Корея. В Зимбабве дори. Там първо никой няма да разбира какво пишете. Второ, като разбере, че е нещо българско, няма да ви обръща никакво внимание.
Свободните български медии не трябва да имат редакции в София и кореспонденти в чужбина, а точно обратното – редакции в чужбина и кореспонденти в София, както едно време българските редакции на Би Би Си и радио “Свободна Европа” и както все още – “Дойче веле”.
Миграционните тенденции са в България да останат само най-големите патриоти. Те си имат вестник “Атака”. Една партия, един вестник, един лидер. Друго не е необходимо. Това се нарича рационализация на търсенето.
Всичко друго трябва да се аутсорсва. Щом свободата излиза скъпо в България, има места, където е по-достъпна.
Пиша всичко това заради инвеститорите в медии. То може да ви изглежда лудост, но има разум в нея, както казва Полоний в “Хамлет”. Българското в един български вестник не е нито българският му издател, нито българският му главен редактор, нито българският му спонсор/цензор, нито българският му разпространител, нито българският му адрес. Българското в българския вестник е българският език. Него няма как да го дадат на Пеевски. Той е наш и в него е свободата ни, народе възродени. Ако тя става все по-дефицитна стока, значи търсенето за нея и цената ѝ растат. Намерете къде да я произвеждате при разумна себестойност. Мислете глобално и действайте локално, а не обратното. И тогава ще разбиете монопола на дебелите.
Българското в българския вестник, за съжаление, не е езикът, а читателят: вестникът се прави за читателя и значи – от самия него…
На близо милион, пълнолетни българи им харесва в парламента да ги представлява “Пеевски” (това не е упрек към избирателя, това е факт), а консумиращите медии “като на Пеевски” са дори по-многобройни – те също, в някакъв смисъл, са негови “избиратели”.
Пеевски винаги ще съществува там, където има търсене на “пеевщина”.
“Пеевски” съществуване не в езика, а в смисъла.
И вашето предложение сигурно ще го заинтересува :))