Неотдавна Любослава Русева сравни писмото на немския и френския посланик в София за протестите с предупрежденията за айсберг, които радистът на “Титаник” пренебрегнал.
Изглежда, че това ще се окаже повече сполучлив образ. Авторката може да е права в буквалния смисъл на думите.
Анализ на положението в България, предназначен за най-високо политическо ниво в Германия, за който разказах в един от предишните ми постинги, показва, че страната ни безгрижно се носи към огромен айсберг и посланическото послание е само върхът му.
Да припомня какво написаха Матиас Хьопфнер и Филип Отие:
– според тях у нас има “криза на доверие в начина на управление”;
– “българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес. Очевидно е, че то се притеснява от проникването на частни интереси в публичната сфера”;
– “Принадлежността към Европейския съюз е цивилизационен избор. Олигархичният модел не е съвместим с него нито в България, нито другаде”;
– “Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци: в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци); защото нашите икономики са взаимно обвързани; и просто защото нашите съдби занапред са свързани”.
Поверителният анализ е далече по-недипломатичен от публичната позиция. Според него България преживява “опасен опит за връщане назад, който изисква решителна европейска реакция”.
Връщането назад се изразява във “възмутителни назначения, (които) показват ясен курс в полза на про-руски кръгове, свързани със старата Държавна сигурност и техните олигархични мрежи”. Евроатлантическите партньори “не са изчислили съпътстващите щети” от тази кадрова политика на управляващите в София.
Документът препоръчва “от страна на ЕС да се положат усилия да се използват всички възможности за изолиране и дисциплиниране” (на България – б.а.);
Той посочва, че “най-чувствителната” точка за натиск са еврофондовете и препоръчва “една особено педантична и последователна проверка на българските проекти в рамките на оперативните програми и едно целенасочено залавяне от страна на ЕС с проблемите на конкуренцията”. (Тук се съдържа и подтекстова оценка за работата на българската Комисия за защита на конкуренцията).
Предчувствайки патриотичните възклицания, че “ни се бъркат във вътрешните работи”, за “имперското мислене” и за “колонизаторите”, отбелязвам, че върховенството на закона от 1 януари 2007 г. не е вътрешна работа на България, а съюзно задължение според договора на ЕС, под който тя свободно се е подписала. Всеки от партньорите ни е в пълното си право да иска обяснения, да ни прави забележки и да предлага санкции, ако смята, че не спазваме задълженията си.
Произнасяйки от Бузлуджа “работете спокойно, господин Орешарски”, лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев звучи съвсем като радиста на “Титаник”.
Да си спомним 2008 г., когато Европа замрази над 500 млн. евро останали за усвояване от България по предприсъенителните програми заради “държавите в държавата” при т.нар. “тройна коалиция”. Ще се окаже ли, че управлението на БСП и ДПС все води до загуба на еврофондове? Моля, не четете този въпрос като призив ГЕБР да се върне на власт.
Господин Орешарски няма никакви основания за спокойствие. Неговото правителство води България към сблъсък с най-големия “айсберг” в Европа – Германия, който при това се движи в пакет с втория по големина – Франция.
България е особено уязвима от такъв сблъсък не само заради размера на ледените планини срещу нея, а и защото всичките ѝ защити са свалени от т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, с който ЕС наблюдава нейните правосъдие и вътрешни работи – точно сферите, където Пеевски и последвалата го плеяда номинации торпилираха и малкото изградено доверие у Брюксел и партньорите от 2007 г. насам.
Правителството може да спори, че мнозинството от българите му вярват и го подкрепят. Да твърди това за Европа обаче е гротескно.
България е в криза на доверието в ЕС и най-спешното, което трябва да направи, са мерките за неговото възстановяване. Финансовата криза ясно показа какви са те. Когато една банка фалира, първо сменят ръководството ѝ. Защото то не е оправдало доверието на вложителите, акционерите и кредиторите.
Българските публични финанси може да са образцови, но българската демокрация е във фактически фалит и негово име е Делян Пеевски.
Гротескно е също при опасността, към която се носим, да се улисваме в спорове кой е десен и кой ляв, дали е дясно или ляво да замерваш с камъни автобус с леви депутати и дали българската полиция бие демократично.
Тази дискусия свидетелства само за загуба на връзка с действителността. Еврофондовете представляват над 60 на сто от инвестициите у нас. Точно правителството, което стиска властта с довода да ги спаси, може зрелищно да ги загуби.
Полезно е да припомним и че няма краен срок за действието на Механизма за сътрудничество и проверка. Той ще съществува, докато държавите-членки решат, че е необходим. В него няма и установен набор от санкции за случаите, когато страната не напредва по показателите и не изпълнява препоръките. Санкциите са оставени изцяло на фантазията на Комисията и 26-те правителства в ЕС без българското и румънското. Нищо не ограничава ЕС да спира еврофинансиране за двете си балкански членки. Следващият редовен доклад по механизма е насрочен за края на тази година.
Заслужава си да се отбележат още три детайла.
Първият е, че управляваната от социалисти Франция не прояви никаква солидарност със Станишев, а зае единна позиция с водената от християндемократи Германия.
Вторият е, че председателят на Европейския парламент, немският социалист Мартин Шулц, който ще се състезава за председател на Европейската комисия сред евроизборите догодина, най-вероятно ще трябва да бъде номиниран за поста от десния канцлер Ангела Меркел. Сондажите я сочат като най-вероятен победител в германските избори на 22 септември т.г. В този контекст българският лидер на европейските социалисти Станишев става тежест за Шулц. Не само лява Франция, но и лява Германия няма да иска да се снима със Сергей.
Третият е, че германци са водели и продължават да водят екипа в Генералния секретариат на Комисията, който пише докладите по механизма. Преди това беше Флорика Финкхойер, а сега – бившият ѝ заместник Норберт Загщетер.
Те, разбира се, като служители на Комисията са длъжни (и съм убеден, че се стараят) да бъдат независими от националната си принадлежност и максимално обективни.
Това обаче не изключва чисто житейската дилема: германци, но независими – независими, но германци. Оставям я на тинк-танковете да я разнищят.