Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория 'Празни мисли'

Eвропейските вътрешни министри ще обсъждат миграционната криза в четвъртък, след като Македония престана да приема бежанци от Гърция, а Австрия обяви дневен таван от 3 200 транзитно преминаващи и 80 кандидати за убежище. Тези мерки предизвикват струпване на мигранти в Гърция, но все още няма данни, че потокът им се насочва към алтернативни маршрути, един от които се очаква да е през България, каза източник от холандското председателство на ЕС. “Това е нещо, което безпокои всички нас”, каза той. “Но информацията, която имаме до момента, не показва съществено преместване на маршрута”. Източникът припомни, че този риск е споменат в заключенията по миграцията на последния Европейски съвет (18-19 февруари), поради което председателството следи отблизо обстановката в района. На 12 февруари ЕС даде на Гърция три месеца срок да приведе охраната на външната за ЕС морска граница с Турция в съотвествие с изискванията на законодателството на Шенген, европейската зона без вътрешен граничен контрол. Ако до май Гърция не спре потока и приемно-разпределителните ѝ центрове за мигранти не заработят, останалите шенгенски държави имат право да я изолират, като върнат контрола по които решат вътрешни граници на зоната. На предстоящия съвет на вътрешните министри са поканени и техните колеги от Македония, Сърбия и Турция. “Броят на мигрантите влезли в ЕС през януари и февруари и твърде висок – 90 000 (съответно 60 000 и 30 000)”, каза източникът. “Впечатлението ни е, че затоплянето на времето е изиграло съществена роля за броя на хората, които пристигат. Целта е да отслабне потокът, да се намалят числата”. Турският министър ще бъде питан какво прави държавата му за това и от каква още помощ се нуждае, след като ЕС одобри 3 милиарда евро финансова помощ за бежанците в нея и размрази преговорите ѝ за членство и за безвизов режим. През юли ЕС трябва да има обща гранична и брегова охрана, каза източникът. Става дума за контингент от до 2 000 полицаи, които Комисията ще може да изпраща в помощ на държави-членки с кризисни точки по границите външни за ЕС. Холандското председателство си поставя за цел до юни проектът за регламент, който Комисията предложи по тази тема, да бъде приет. Поради многото технически детайли и деликатни политически въпроси – навлизане в област на държавен суверенитет – такова законодателство нормално би отнело до две години, за да мине през законодателните органи на ЕС – Съвета на министрите и Европейския парламент. В четвъртък председателството ще сложи на масата на министрите първите 12 члена на проекторегламента и ако има съгласие по тях, ще продължава с подобни “порции” на следващите съвети. До юни трябва да има и съгласие с евродепутатите. В дневния ред на министрите е също въвеждането на задължителен систематичен контрол с проверка спрямо полицейските бази данни на всички граждани на ЕС, които преминават външните му граници. Този пълен контрол сега се прилага само върху гражданите на трети страни и на извадки от преминаващи граждани на ЕС, които националните власти определят по рискови профили.

Контент-анализ на именника на българските партии:

Ако приемем, че хората говорят най-много за това, което най-много им липсва, от имената на партиите може да се извлече любопитен каталог на липсите в България. Ето само началото му, защото нямам време за всички партии:
-граждани,
-европейско развитие,
-социалност,
-реформи,
-демокрация,
-сила,
-права,
-свободи,
-патриотизъм,
-умереност,
-прогрес,
-рамки на закона,
-нормалност,
-държава.
Най-често се повтарят две липси: България и граждани.

Juncker-Cameron

С Британия или без Британия е ясно, че ЕС се нуждае от съживяваща инжекция от демократична легитимност. Като начало – гражданите му да избират пряко поне председателя на Европейската комисия. “Бюрократите от Брюксел” е удобно клише. То замаскира факта, че правителствата назначават тези “бюрократи” с две цели: (а) да прокарват националните си интереси; (б) да се оправдават с тях за проблемите си у дома. (Брюксел пречи, Брюксел иска …) И точно този “Брюксел”, за чийто шеф националните лидери са гласували в Европейския съвет и на когото са изпратили посочени от тях комисари. Избират си ги точно като “момчета (и момичета) за бой” от “Принцът и просякът”.

Juncker i Tsipras

Европейската комисия има вродено раздвоение на личността – тя ту е технократичен “пазител на договорите”, ту е “политическа”. Всъщност няма как да избяга от второто, защото единствена в ЕС има законодателна инициатива, а да предлагаш закони е политика. Политика е и това как използваш инструментите си да контролираш и санкционираш. За да си служиш с тях, трябва легитимност, т.е. в Брюксел да те изпрати избирателят, и то пряко, а не чрез опосредствания механизъм на Sptitzenkandidaten и на политически сделки в Европейския съвет и в Европейския парламент. Оказва се, че произведеният от тях “Брюксел” може да накара по-лесно Гърция да промени бюджета си, отколкото да разгони 50 пияни фермери на ГКПП Промахонас-Кулата, които се гаврят със свободата на движението в ЕС както и с върховенството на закона.

Boyko-Jean-Claude-Kiss   Hollande-Juncker

Очевидно е, че Комсията може да прави много по-трудни неща от освобождаването на едно шосе, стига да са в интерес на достатъчно тежка държава-членка. Това деморализира и е допинг за евроскептицизма и за еврофобията. Това е причината по-силни държави да искат и да получават “специален статут”, заплашвайки, че иначе ще излязат от компанията заедно с парите и с международната си тежест. Т.нар. “Брюксел” едва ли би си позволил цял месец само да “наблюдава отблизо” безобразията на българо-гръцката граница, ако е пряко отговорен пред избирателите. Затова тези правителства, които претендират, че са за “все по-тесен съюз”, трябва да приемат, че няма как да го направят такъв, без да отстъпят още от властта (на наместниците) си в Брюксел на своите граждани.

Juncker-Merkel-Hollande 1 june 2015

 

Европа и Британия вчера изминаха половината път към избягването на общата си криза –  Brexit. След повече от 24 часа напрегнати преговори решението за “специален статут” на Обединеното кралство в Европейския съюз е факт.

Терминът “специален статут” е споделен. В пресконференциите си след срещата на върха го използваха и британският премиер Дейвид Камерън, и председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер.

Остава втората половина на пътя – Камерън да убеди избирателите в страната си, че е постигнал обещаната “добра сделка за Британия” и те да гласуват за оставането ѝ в ЕС.  Той обяви, че ще води кампания “от сърце и душа” за това. Днес представи решението пред кабинета си и насрочи референдума за оставане или излизане от съюза за 23 юни.

Лагерите “вън” и “вътре” събират почти равна подкрепа в сондажите, но социологическите агенции носят клеймото от грешните прогнози за парламентарните избори от миналата година, които консерваторите на Камерън убедително спечелиха.

Познавачите прогнозират, че той коренно ще промени фокуса на кампанията и ще го насочи към запазването на целостта на Обединеното кралство. Ако британците гласуват да напуснат ЕС, управляващите в Шотландия националисти, който са и проевропейци, ще поискат нов референдум за независимост и този път е сигурно, че  ще го спечелят, за да останат в Европа.

Вероятно Камерън няма повече да обяснява съдържанието на вчерашната сделка. Той ще остави опозицията да се заплита в сложните му за масовата пубрика детайли.

Дебатът е силно емоционален и в него рационалните аргументи са обречени. Може да се очаква, че премиерът ще постави центъра тежестта в кампанията си на патриотизма, грижата за Британия, за нейната цялост и интереси.

Допустимо е той да заложи на страха, че ако не гласува за оставане в Европа, страната  му ще изгуби “специалния статут” извоюван с толкова пот  в преговори на един срещу 27. И заедно с него рискува да изгуби и целостта си и оттам относителното си тегло в Европа и в света.

Чуйте речта му след Европейския съвет и аргументите му за оставане в ЕС. Ето част от нея:

“Днес нашият свят е несигурно място със заплахи за нашата сигурност и нашето съществуване идващи от много страни. Днес според мене е време да се държим заедно, време за сила в числеността. Както мнозина аз съм имал моите съмнения за Европейския съюз като организация. Повярвайте ми, все още ги имам. Но само защото една организация е фрустрираща, това не значи, че непременно трябва да я напуснете. И със сигурност – не, без да помислите много внимателно за последствията. Въпросът, който е важен за мене като министър-председател, е какво е най-добро за моята страна…

На първо място Британия ще е по-силна, оставайки в реформирана Европа, отколкото ако сме навън сами. Защото можем да играем водеща роля в една от най-големите организации в света отвътре, помагайки си да определяме нашето бъдеще … Истината е следната – през историята силата ни като нация е дошла от това, че гледаме отвъд нашите брегове и протягайки ръка към света. И днес ЕС като НАТО, като ООН е жизнено важен инструмент за Британия, който можем да използваме, за да увеличим мощта на нашата нация в света и да умножим нашите способности да прокарваме интересите на Британия… Хората, които искат да напуснем, ще ни извадят от тази позиция на влияние …

На второ място, аз смятам, че хората в Британия ще са по-голяма безопасност, отколкото, ако сме навън сами… Ние винаги зависим от НАТО като основа на нашата отбрана, но днес ние сме изправени пред множество заплахи за нашата сигурност. От тероризма до организираната престъпност, от трафика на хора до кибератаките. Ние побеждаваме тези заплахи, като работим заедно, с възможно най-тясното сътрудничество между страните, особено с най-близките ни съседи в Европа…

Трето, Британия ще е по-добре, оставайки в реформирана Европа, отколкото ако сме навън сами, защото британският бизнес ще има достъп до свободния пазар на 500 милиона души. Това носи работни места, инвестиции, по-ниски цени и финансова сигурност на нашата страна. Тези, които искат да напуснем, не могат да ви кажат дали ще имаме пак достъп до единния пазар и при какви условия. Те не могат да ви кажат колко време ще отнеме да стигнем до ново споразумение с 27 страни. Това ще значи години на несигурност за нашата икономика и за нашите деца…”

Ето какво пише един бележит предшественик на консерватора Камерън на “Даунинг стрийт” 10, лейбъристът Тони Блеър, за смисъла страната му да е в Европа. Следните редове са от автобиографичната книга на Блеър “Пътуване” (2010 година):

“Както казвам и другаде, моята мотивация да доведа Британия в центъра на Европа няма нищо общо с идеализма с искрящ поглед, въпреки че споделям европейския идеал; става дума за гол себичен национален интерес. След време, и то време, което бързо наближава, никоя европейска нация, даже Германия, няма да бъде достатъчно голяма, за да устоява на натиска от наистина големите нации, ако не сме свързани заедно. Обединени, ние сме силни. Разделени, сме не само слаби, но и дебалансираме геополитическата властова игра. Европа може да играе роля позиционирана не между, а успоредно със САЩ и Китай, Индия, Русия, Бразилия и другите възникващи сили. В тази роля тя може да направи много не само за себе си, но и за равновесието в международната политика. Но ако европейските страни се настройват една срещу друга – а великите сили бързо забелязват тази възможност – неблагоприятните последствия се усещат не само от нас, но и от международната общност като цяло…

В свят на нововъзникващи сили, Британия се нуждае от Европа, за да упражнява влияние и да прокарва интересите си. Това не беше сложно. Не беше психиатричен проблем. Това беше практически въпрос на реална политика. Гледах на антиевропейското чувство като на безнадеждно, абсурдно изостанало и нереалистично. То беше също продукт на опасен изолационизъм,  късогледство за света, което смятах, че засягаше неблагоприятно цялата психология на страната. Това беше вид постимперска заблуда…”   

Показателно е, че днес клонящите към торите “Таймс” и “Телеграф” критикуват постигнатото от Камерън като “рядка каша” и “слабо постижение”, а подкрепа той получава от опозиционния лейбъристки “Гардиън”. Той призовава британците “внимателно да проучат” решението от Брюксел, обявява го “практичен пакет” и настоява избирателите да гласуват за оставане в ЕС, “каквото и да става”.

 

 

Белгийската полиция арестува днес десет души заподозрени във връзки с Даеш, съобщава всекидневникът “Соар”. Арестите са поискани от съдия в Лиеж специализиран в дела за тероризъм. Те са извършени в четири общини на столицата Брюксел, включително в прословутия Моленбеек, откъдето произхождат част от атентаторите в Париж от 13 ноември 2015 година.

Акцията не е свързана с атентатите, а с набирането на чуждестранни бойци, пише вестникът. Мрежата е изпратила няколко души да се бият на страната на Даеш в Сирия, съобщава изданието, позовавайки се на федералната прокуратура. Тя отказва повече подробности, позовавайки се на следствената тайна.