Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория '300 думи'

Дойде времето управляващите да платят за медийния модел “Пеевски”, който експлоатират, откакто са на власт. Дойде, защото България е изправена пред исторически избор – за или против еврото. Налага се той да бъде информиран. Последиците от невеж избор по този въпрос могат да бъдат трагични. Има ли обаче кой да го направи? Моделът “Пеевски” вече десетилетие създава точно обратното на необходимото за такъв избор. Той отглежда лесно управляеми и самовъзпроизвеждащи се невежество и пошлост. Той подменя дискусионната и образователната роля на медиите с пропагандна и разсейващо-развращаваща. Оттук замества активния гражданин с пациент на мозъчни промивки и клиент на съмнителни забавления. Съчетани с правото на свободен избор, тези свойства произвеждат национални катастрофи. Еврото означава не само България пак да има кредитор от последна инстанция, не само възможностите за кредитиране на икономиката да нараснат значително, не само лихвите да паднат, не само таксите за разплащане с останалите в еврозоната да изчезнат, не само да се освободи паричен ресурс от €18 млрд. (сегашния резерв на валутния борд), не само външният дълг да се стопи, не само страната да получи достъп до по-изгодно кредитиране. Еврото, освен пазарен, е и геополитически избор. Защото Европа отдавна не е само общ пазар. Тя е политически проект, чиято сърцевина е еврозоната. Следователно, изборът евро или не е избор между ядрото и периферията на Европа. Ядрото означава строг финансов надзор, при който катебета, лотарии-Българии и други далавери от рода не са възможни. Ядрото означава политически и правов ред, който изключва олигархия. Оттук е разбираемо защо някои не искат в еврото. Защото повече Европа означава по-малко или нищо за тях – и като пари, и като власт. Затова искат референдум, т.е. култивираният от модела “Пеевски” “народ” да се произнесе с “глас Божи” за пореден път в тяхна полза и в своя вреда. Можем да перифразираме доктор Самуел Джонсън – референдумът е последното убежище за всеки негодник. Като например референдумът за Брекзит. Ако се стигне до такъв референдум и ако на него българите гласуват, както гласуваха за президент и както се отнасят към Истанбулската конвенция, към Стратегията за детето и към НАТО, отговорността ще бъде на тези, които експлоатираха модела “Пеевски” за краткосрочни цели. “Не” на еврото, което ще означава “не” на европейското бъдеще на децата ни, ще бъде дългосрочната цена на този модел и паметник на исторически провал. Затова, драги управляващи, най-добре постъпете недемократично. Не давайте думата на народа. Защото хабер си нямате за 10 години какъв народ са отгледали вашите медийни групи, вашите лоялни репортери и коментатори, раздадените на вашите лоялни бизнесмени телевизии, назначаваните от вас регулатори. Сметката идва. Вие я направихте, а ако не я разсрочите, всички ще трбява да я платим.

Няма да бъдат 300 думи, а по-малко от 100. Останалото е в числата от проучването на Pew Research Center. България е страната в ЕС, където:
-НАТО се радва на второто най-ниско обществено одобрение (42%);
-където най-малко хора (12%) смятат, че държавата им трябва да изпълни задълженията си по член 5 от Северноатлантическия договор, ако се наложи;
-където най-много хора (28%) вярват, че отношенията с Русия са най-важни;
-където най-малко хора (16%) смятат, че отношенията със САЩ са най-важни;
-мнозинството от населението (58%) вярва, че части от съседните страни му принадлежат.
Данните са за малцинствените ми читатели – да добият статистическа представа какво малцинство са.

Тъкмо някои тук се зарадваха на реализма му, и главният дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел се извини на младите активисти в защита на климата в Европа, за които по-рано беше казал, че имат “синдрома на Грета” (Тунберг – б.а. ) и не си дават реална сметка какво трябва да жертват своето жизнено равнище, за да бъде ЕС нетно въглеродно неутрален през 2050 г.

“Тъкмо се връщам от пътуване до САЩ и искам да се извиня на всеки, който може да се е почувствал обиден от моето неуместно позоваване на важното младежко движение, борещо се против климатичните промени”, написа Борел в Туитър.

Накратко, върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, който е и зам.-председател на Европейската комисия, с коментарите си изкриви нейната генерална линия. Сега се наложи да се поправи и да се върне в нея. Зелената сделка е перлата в короната на приоритетите на председателката Урсула фон дер Лайен.
Извън лоялността, която дължи като член на тази Комисия, Борел има и друга причина да се извини на младежите, загрижени за бъдещето на планетата. Времето днес в Северозападна Европа и в Австралия показва недвусмислено техните основания. То 100% потвърждава прогнозите за драстични явления, които съпътстват глобалното затопляне. Ураганен вятър помете Британските острови, Франция, Германия, Бенелюкс Скандинавския полуостров. Дори помогна на самолет на “Бритиш еъруейз” да прелети с почти цял час по-бързо Атлантика. След пожарите в Австралия дойде потоп, който налага и евакуации на население.

Германската министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер (АКК), протеже на канцлерката Ангела Меркел, обяви, че няма да се кандидатира за канцлер на федералните избори догодина.  Тя съобщи, че ще напусне скоро и председателското място на Християндемократическия съюз. Оттеглянето ѝ е поемане на лична отговорност за неотдавнашна изборна загуба в източната провинция Тюрингия. Там либерал стана премиер с подкрепата на християндемократите и на крайната десница, което вбеси Меркел. Избраният Томас Кемерих отказа да встъпи в длъжност. Взаимодейстнието с крайнодесните е табу за християндемократите.  Оставката на АКК означава, че борбата за номинацията на християндемократите започва и че 15-годишното наследството на Меркел може да бъде преосмислено. Тя каза, че се оттегля от политиката в края на мандата си догодина. “Билд” вече публикува портрети на главния опонент на Меркел, Фридрих Мерц. Ако той поведе християндемократите, е възможно сегашната им коалиция със социалдемократите да се разпадне и Меркел да подаде оставка предсрочно.

 

Според данни, цитирани от Ройтерс, той е по-популярен в партията от АКК. Това би могло да означава, че за известно време партията и Германия ще бъдат заети със себе си и ще бъдат в отпуск като водеща сила в Европа. Да влезе Еманюел Макрон. Новият коронавирус може да се предава и от хора, които не са пътували до Китай, казва СЗО. Досега в заразените в Китай са над 40 000, починалите – 908. Япония планира да създаде дигитална валута в отговор на същите намерения на “Фейсбук” и на Китай.

През далечната 2005 година държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс описа Беларус като “последната истинска диктатура в сърцето на Европа”. Бившата съветска република беше в изолация. Днес Райс е в историята, а беларуският президент Александър Лукашенко управлява пети мандат със съветски резултати от изборите, методи, форма и стил. Но днес това май не е най-важното за САЩ или за Европа. Отношенията на Лукашенко с големия брат Владимир Путин се влошават, Минск търси други геополитически опции, популярността на съюза с Русия сред белорусите пада, надигат се протести и това е възможност за Вашингтон и Брюксел да откъснат най-близкият сателит на Русия от сферата на влиянието ѝ. От 26 години американски държавен секретар не беше стъпвал в Минск. И вижте какво стана изведнъж:

 

“Драго ми е да се срещна с президента Лукашенко днес в Минск (2 февруари) в Минск. САЩ са оптимисти за укрепналите ни отношения. Ние оставаме ангажирани със суверенно, независимо и благоденстващо бъдеще за народа на Беларус”.

 

180-градусовият завой идва, след като руският президент Владимир Путин отказа повече да доставя Беларус енергия по субсидирани цени. За да ги запази, той иска “по-тясна икономическа интеграция” (разбирай на практика поглъщане) на Беларус от Русия. Лукашенко обаче иска да запази държавата за себе си и започна да внася петрол от Норвегия. Майк Помпео пък преди пет дни му обеща САЩ да задоволят 100% нуждите на страната му от нефт и газ. Днес Путин и Лукашенко започнаха нов кръг от трудни преговори в Сочи. Ще бъде голям смях, ако Вашингтон успее да откъсне Беларус от руската енергийна зависимост, но се провали с евроатлантическа България.

Категории
Връзки
Архив
Meta