Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория 'Сирия'

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е на път да създаде ново огнище на напрежение в Средиземно море и в НАТО. Този път – в Либия.  Меморандум,  подписан между Анкара и международно признатото либийско правителство в Триполи на премиера Файез ас Сарадж предвижда двустранно очертаване на икономическите зони в Средиземно море и военно сътрудничество. Турция е готова да прати бойния си флот и войски  в Либия по молба на Триполи. А също – и сондажни съдове да търсят нефт и газ. Те вече я вкараха в спор с Кипър и ѝ докараха европейски санкции. Днес другият център на властта в Либия, контролиран от военния командир Халифа Хафтар заплаши да потопява турски кораби, ако те влязат в териториалните води на страната. Турско-либийският меморандум за пореден път рязко обтегна отношенията между Гърция и Турция. Хафтар е военен главатар, който не отказва да получава подкрепа от никого (Обединените арабски емирства, Египет, Саудитска Арабия, Франция), стига тя да му помага в опитите да завладее столицата Триполи и да сложи ръка върху целия петрол на Либия.  Според “Ню Йорк таймс” сега масирана руска подкрепа увеличава шансовете му да превземе столицата. Властите в Триполи твърдяха, че могат да докажат, че на негова страна се бият стотици руски наемници от частната армия “Вагнер”.  Либия не би била прецедент след Сирия, където Русия и Турция действат координирано, подкрепяйки противостоящи си групировки в гражданската война. Евентуална едностранна военна намеса на Турция в Либия би разделила отново НАТО. Но както и за Сирия, Ердоган може да посочи и други членки на алианса, които са се месили и продължават да се месят със сила в Либия. Защо и Турция да не може? И тя има интереси в края на краищата.

Русия и САЩ търсят диалог, за да нормализират отношенията си. Трупащото се напрежение между двете най-големите ядрени сили явно тревожи и Вашингтон, и Москва. Това показа вчерашното посещение на руския външен министър Сергей Лавров в САЩ, в което той се срещна с президента Доналд Тръмп и с държавния секретар Майк Помпео. Страните са очертали областите си на съгласие (Северна Корея, Сирия, Иран, Персийския залив, тероризма), което явно е търсене на основа за разговори по точките на напрежение (санкциите, газа, Украйна, въоръженията). Кремъл явно иска Тръмп да спечели президентските избори през ноември догодина. Лавров предложи Русия да публикува водените със САЩ поверителни комуникации между 2016 и 2017 г. Според него те биха опровергали твърденията за руска намеса в американските избори. Той изрази съжаление, че американската администрация отказва това. Тук е мястото да си спомним какво каза на изслушванията за импийчмънт на Тръмп пред Комисията по разузнаването на Камарата на представителите бившата съветничка в Белия дом Фиона Хил на 21 ноември т.г.:

“Целта на Русия е да делегитимира нашето президентство, като посее съмнение в честността на избора, независимо от това кой го е спечелил и изправи едната половина от американците срещу другата… Въздействието на успешната руска кампания през 2016 година остава очевидно днес. Нашата нация е разкъсана, истината е под въпрос, високо професионалната ни и експертна чуждестранна служба от кариерата бива подкопавана. Точно сега руските служби за сигурност и техните наместници се подготвят да повторят своята намеса в изборите през 2020 година. Изтича времето ни да ги спрем”.

… може да възроди Ислямска държава. Около 10 000 пленени нейни бойци досега бяха пазени от кюрдите, срещу които Турция воюва, и от американските войски, които президентът Доналд Тръмп изтегли.
Ще вземе цивилни жертви, ще прогони жителите на граничния район от домовете им и ще предизвика нова бежанската вълна.
Ще усложни още сирийския конфликт, като прибави към него окупация на територия и потенциален сблъсък с правителствените сили. Възниква въпросът за териториалната цялост на Сирия.
Ще внесе ново разделение в НАТО. Европейските му членки осъдиха офанзивата и се дистанцираха от нея.
Турция възнамерява да върне в установената с военната операция “зона за сигурност” поне половината от 3,6 милиона сирийски бежанци, които сега приютява на своя територия.
Под въпрос е дали в район на бойни действия те наистина ще бъдат сигурни, ще имат ли условия за нормален живот.
Не е ясно и докога ще продължи турската окупация на зоната и какво би се случило с настанените там бежанци, когато Анкара изтегли войските си.

П.П.:Турция настоява за създаването на зона за сигурност в северна Сирия поне от пет години. През септември 2015 година българският министър-председател Бойко Борисов стана говорител на тези искания на Анкара на среща на върха на ЕС.

„С турския премиер разсъждаваме върху варианта в Сирия да се създаде една зона за сигурност, веднъж – хората да са близко до родните си места, второ – каквото трябва да им се помага да им се помага там и разбира се конфликтът там трябва да се преркарати час по-скоро“, каза той пред репортери в Брюксел.

Никой в ЕС обаче не прегърна тази идея и Борисов престана да я лансира. Никой в Европа не поиска да подкрепи Ердоган в опитите му да се разправи с кюрдите под предлог, че така решава бежанския проблем.

САЩ се изтеглят от Сирия. Шефът на Пентагона подава оставка, защото не е съгласен. На следващия ден президентът Доналд Тръмп решава да изтегли и половината американски войски от Афганистан. Без да предупреди никого. Европа не е съгласна, че войната с талибаните и с групировката “Ислямска държава” е спечелена. Ако е така, тя трябва да компенсира със свое допълнително присъствие американското отстъствие. Иначе следва хаос. Това значи, че и от България ще се иска ново участие. То значи и че досегашната система за сигурност се пропуква. На никого у нас обаче не изглежда да му пука. Никой не пита дали Америка ще продължи ангажиментите си към Балканите, Източна Европа.  Или ще прибере войските си и от Полша, Балтика, Косово. Всички четат какво казал Ахмед Доган. Който, строго погледнато, е най-много хидроинженер и собственик на ТЕЦ с купешки стил на изразяване. И по всичко личи, че пак е бил пиян.

Свидетели сме на американски изолационизъм в действие.
Този наглед академичен термин може да означава просто предателство и цинизъм.
Това прави спрямо сирийската демократична опозиция и спрямо свободния свят президентът на САЩ Доналд Тръмп, като изтегля войските си от Сирия.
Той дава карт бланш на кървавия диктатор Башар Асад да възстанови изцяло властта си над страната и да ликвидира опонентите с и във физическия смисъл на думата.
Упълномощава го да направи това напълно безпрепятствено с руска подкрепа.
Признава успеха на Русия да задържи Сирия като своя крепост в Близкия изток в съюз с другия съюзник на Асад – Иран.
Оттам благославя подкрепяната от Иран и воюваща на страната на Асад в Сирия терористична групировка “Хизбула” да продължава да тероризира целия регион, включително в седалището си Ливан.
Тръмп развързва и ръцете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да се разправи подобно на врага си Асад със сирийските кюрди.
Накратко, изтеглянето на САЩ е сигнал по-силните в региона да изколят по-слабите.
То е и сигнал, че ангажименът на САЩ към принципи и ценности, привързаността им към определен световен ред, напускат международната политика. Вашингтон вече се  съобразява само с краткосрочни интереси и с cost-benefit analysis.
Номерът на диктаторите може да мине, виновните за военни престъпления и престъпления спрямо човечеството, за употреба на химическо оръжие, за безпрецедентната миграционна криза, стотиците хиляди убити и ранени, за милионите прокудени от домовете си ще останат без възмездие.
Американското изтегляне от Сирия е капитулация на свободния свят, когото САЩ представляваха до Тръмп.  Нейните горчиви практически и морално-политически плодове светът тепърва ще вкусва.
Най-циничното в американското измъкване по терлици през задния вход е “жанрът” на обявяването му – нещо средно между политическа бурлеска и сапунена опера в Туитър:  то следва от “победа” над групировката “Ислямска държава”.
Представям си как четат тази социална мрежа лидерите, за чиито страни досега Америка е била надежда и опора. Грузия и Украина например. Кой ли утре ще прочете в Туитър три-четири бодряшки реда, че САЩ са зачеркнали страната му, защото Тръмп трябва “да направи Америка отново велика”. Всъщност – да спечели още един мандат от гласоподавателите, които биха приели всичко, стига то да не задръства движението по техните пътища.
Победа над “Ислямска държава” има само в туитовете на Тръмп. Дори Путин днес дипломатично се усъмни в това, като посочи опасността лишените от териториалните си владения джихадисти да се върнат в страните си на произход и да продължат терора. Тези страни обаче не са отвъд Атлантика. Те са в Европа, на Балканите, в Близкия изток, Средна Азия. Те ще ядат “великата” попара на Тръмп.
Едно от най-важните неща, които трябва да видим, докато гледаме какво става наоколо днес, е кой приветства американското решение: Путин и Ердоган. Демократичният свят е разочарован и разтревожен.
Българският извод от това е: Европа не е просто най-добрият ни приятел. Тя е единственият ни приятел. И ни трябва Европа, която може да разчита изцяло на себе си. Не включително, а особено в сигурността и отбраната. Солидарността отвъд Атлантика повече не e гарантирана.

Категории
Връзки
Архив
Meta