Jelev.info
Veselin Jelev's Blog

Всичко от категория 'Икономика'

Държавите в Европейския съюз ще се опитат да се споразумеят за следващия му седемгодишен бюджет (2021-2027 г.) на среща на върха в Брюксел на 20 февруари.

“Дойде време да стигнем до съгласие на нашето равнище за Многогодишната финансова рамка”, пише до 27-те национални лидери председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. “Всяко отлагане би създало сериозни практически и политически проблеми и би осуетило продължаването на сегашните програми и политики както и започването на нови. Напълно съзнавам, че тези преговори са между най-трудните, пред които сме изправени”.

Той призовава още към здрав разум, решителност и дух на компромис, за да стигнат държавните и правителствените ръководители до сделка. В идните дни Мишел започва консултации с държавите членки, преди да им представи чернова на предложение.

Закъснялото постигане на съгласие по сегашната Многогошина финансова рамка през 2013 г. доведе до забавяне на първите плащания от нея през 2014 г.

Договарянето на следващия многогодишен бюджет на ЕС ще бъде трудно, защото приходите в него ще намалеят, а разходите трябва да се увеличат. Освен това държавите не са съгласни какви да бъдат приоритети му.

С излизането на Великобритания от ЕС на 31 януари т.г. бюджетът на ЕС губи една от най-големите си нетни донорки, т.е. между 10 и 12 на сто от приходите. В същото време ЕС има нови приоритети – климат, миграция, отбрана, иновации, които предполагат значителни инвестиции. Те трябва да се финансират за сметка на традиционните приоритети – земеделие и политика на сближаване (кохезия).

Това противопоставя старите държави членки, повечето от които са нетни донорки в бюджета на новите, които са нетни получателки. Първите държат на новите приоритети, а вторите – на традиционните.

Водещите нетни донорки като Германия, Холандия, Австрия смятат, че след като броят на държавите, съответно – на приходите в ЕС – намалява, трябва да бъде намален и бюджетът му.

Нетните получателки, включително и България, предлагат да увеличат вноските си, но финансовата помощ от ЕС да не намалява за сметка на новите му приоритети. Няма ентусиазъм за това сред старите страни членки. Ако предложението на новите бъде прието, това означава най-богатите страни в ЕС да внасят още повече отколкото сега. Вноските на държавите формират над 70 на сто от приходите в европейския бюджет. Да харчат повече за Европа е вътрешнополитически непопулярно.

Оттук възниква още един въпрос – за бъдещото финансиране на евробюджета и за евентуално намаляването на вноските на държавите за сметка на увеличаване на т. нар. собствени приходи – например чрез нови европейски данъци  – върху горивата, генериращи въглеродни емисии; върху приходите на международните дигитални компании в Европа; върху финансовите сделки.

Тези идеи също разделят 27-те. Някои се опасяват, че те ще бъдат непопулярни за европейците (протестите на жълтите жилетки във Франция започнаха заради данък върху горивата) и че могат да навредят на търговските интереси на Европа (САЩ я плашат с наказателни мита, ако започне да облага компании като Google, ApplE, Facebook, Amazon). Приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС изисква единодушие между държавите членки.

2019-nCoV. Това е новата заплаха. Включително и за човешкия живот. Досега шест жертви в Китай. Висока температура, кашлица, трудно дишане. Близо 300 случая в Китай. Седмият коронавирус, който ходи и по хора. Световната здравна организация обсъжда утре да обяви ли световна опасност както при свинския грип и еболата. Тревогата се отрази и на борсите. Русия започна да контролира изкъсо пристигащите от Китай. Франция също дава указания на летищата да вземат мерки, но здравната министърка смята, че те трябва да бъдат на европейско ниво заради свободата на движени. Заразен може да пристигне в една страна и да се озове в друга по суша.

Т-клетка. Това пък е новата надежда. За лекарство срещу рак.

Давос. Грета срещу Тръмп. Това значи млади-зелени срещу стари консерви. Моля никой да не се обижда. И едните, и другите имат достойнства и недостатъци.

Нерви. От “крайни срокове” и предупреждения Пхенян минава към заплахи. Не вярвам някой във Вашингтон да се е разтреперил. Напротив, планът работи. Санкциите хапят. Те са “най-бруталните и нечовешки” според днешно изявление на севернокорейски дипломат. За разлика от Иран обаче тук те не предизвикват вътрешни прояви на недоволство. Те изглеждат невъзможни.

Тръмп не е виновен. Европа повече не е във фокуса на Америка и така ще бъде при всеки нов президент на САЩ, казва Ангела Меркел. Германската канцлерка се опитва да събуди самодоволния Стар континент – той вече не е център на световните събития. Още Барак Обама обяви азиатско столетие.

Процесът срещу Тръмп в Сената започна с четене на обвиненията. Независим надзорен орган заяви, че той незаконно е блокирал военната помощ за Украйна миналата година.

Лоша новина за Тръмп. Лев Парнас, сътрудник на личния адвокат на Тръмп Руди Джулиани, каза в интервю , че президентът е знаел за натиска върху Украйна да разследва бащата и сина Байдънови . След неговите разкрития Украйна разследва дали бивщата посланичка на САЩ в Киев Мари Йованович е била незаконно следена.

Китай ще купи допълнително американски стоки и услуги за $200 млрд. през идните две години, а САЩ намаляват митата върху част от китайския внос и не въвеждат нови след подписаната снощи първа фаза на двустранно търговско споразумение. Повечето от митата наложени от двете страни в 18-месечната им търговска война обаче остават.

Вчерашният “конституционен спектакъл” на Путин поставя най-малко три въпроса: 1. Ще има ли предсрочни парламентарни избори! 2. Ще бъдат ли те заедно с предсрочни президентски? В какъв пост точно се цели сегашният руски президент – на бъдещ премиер или на председател на новосъздаващия се Държавен съвет, чиито правомощия още не са ясни? Междувременно Държавната дума утвърди новия премиер Михаил Мишустин и Путин го назначи.

Турците пак ще четат Wikipedia. Ердоган им забрани през 2017 г. Конституционният съд им разреши днес.

САЩ шантажирали Европа да се оттегли от иранската ядрена сделка със заплахи да наложи 25% мита върху вноса на европейски автомобили. Призна го на пресконференция в Лондон германската министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер.

Европейските войници в Близкия изток може да са в опасност, предупреди иранският президент Хасан Рохани. Изявлението му идва, след като Великобритания, Германия и Франция поискаха арбитражна процедура, която може да сложи край на ядрената сделка от 2015 г. и да върне в целостта им международните санкции срещу ислямската република. За отбелязване е, че в същото време иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф, за първи път от непредумишленото сваляне на украинския пътнически самолет на 8 януари, призна, че в продължение на три дни властите са “лъгали”, че по него не е стреляно. Досега властта се пазеше от тази дума. Заедно с предупрежденята към Европа, Рохани призова иранците към “единство” на фона на продължаващи протести заради сваления самолет.

“Накарайте Зеленски да съобщи, че случаят Байдън ще бъде разследван”. Това е ръкописна бележка от Руди Джулиани, личния адвокат на Доналд Тръмп, с която демократите са се сдобили, преди да внесат в Сената обвиненията си срещу президента да отстраняването му от длъжност. Бележката е предоставена на демократите от една от украинските връзки на Джулиани.

Путин без край. Руското правителство подаде оставка, след като Путин поиска конституционни реформи. Министър-председателят Дмитрий Медведев ще стане зам.-председател на презиведтския съвет за сигурност, а на негово място Путин номинира шефа на данъчната служба Михаил Мишустин. Според международните медии с този ход Путин целѝ да си осигури неизменна властова позиция, след като сегашният му мандат приключи през 2024 г. Промените увеличават властта на правителството и парламента спрямо президентската. Ако бъдат приети, в което няма съмнение, президентът задължително ще назначава премиер, посочен от парламента. Сега президентът назначава министър-председателя и министрите, а парламентът ги одобрява. Путин поиска и да се увеличават на 25 от 10 години задължителния период на уседналост в Русия за кандидат-президентите и изисвания те да нямат гражданство или право на пребиваване в чужди държави. Последните две норми той предложи и за висшите административни постове.

Ревизоро. ВМРО предложи Емил Димитров – Ревизоро за министър на околната среда и водите. Зевзеци смениха прякора му на Язовиро. Един политолог каза, че предложението трябва да се разглежда като шега, а друг – че гласуването по него ще очертае ново мнозинство в парламента.

Иран. Великобритания, Германия и Франция задействаха днес механизъм за решаване на спорове в рамките на ядрената сделка с Иран. Причината е, че Иран спря да изпълнява ангажиментите си в отговор на оттеглянето на САЩ от нея и възобновените американски санкции. Механизмът предвижда съвместна комисия между Иран и международната шесторка (която включва още САЩ, Русия и Китай) да реши спора до 15 дни. Ако това не стане, той може да бъде отнесен към Съвета за сигурност на ООН, който може да възобнови международните санкции срещу Иран. Това би означавало край на сделката. Междувременно днес Иран съобщи, че има арестувани за непреднамеренот сваляне на украинския пътнически самолет и за участие в масовите улични протести по този повод.

Шотландия. Борис Джонсън отхвърли молбата на шотландската първа министърка Никола Стърджън за нов референдума за независимост.

Климат. “Зелената сделка” за климата, която Европейската комисия представи днес в Страсбург, ще отклони част от сегашните кохезионни средства на ЕС.

Либия. Преговорите в Москва за примирие между воюващите в Либия се провалиха. Турция заплаши да “даде урок” на бунтовниците от Източна Либия, ако нападнат нейните войски в африканската страна.

Търговия. САЩ и Китай подписват в сряда първия етап на търговско споразумение. Според предварителни информации Пекин трябва да увеличи вноса на американски стоки и услуги с близо $ 200 млрд.

Автомобили. Nissan, Renault опровергаха съобщенията, че ще се разделят.

 

 

Категории
Връзки
Архив
Meta